Рекордно високи глоби за необявени касови наличности и вземания от физически лица
24 януари 2024
В днешната ни статия ние от DIVE Accounting ще разгледаме казуса за формирането на касовата наличност на дружествата и какви задължения имат търговците според новите изисквания на закона по повод наличните парични средства. В счетоводната теория касовите наличности са част от активите на дружеството, в баланса попадат в графата на текущите (краткотрайните) активи. Касата на дружествата е величина, която се определя от движението на паричния поток, тя е разлика между постъпленията и плащанията в брой. Касата не може да бъде отрицателна величина съгласно приетите счетоводни стандарти. Ако на практика в някои случаи се наблюдава явлението „червена каса“ – т.е. постъпленията в брой са по-малко от плащанията в брой, това означава, че в капитала на дружеството са привлечени чужди средства. Обикновено това средства на собственика му. Често в практиката понятието „каса“ се идентифицира като проявление на приходите и разходите на фирмата, но това е неправилно. Касата не определя финансовия резултат за текущата година, тя формира наличния разполагаем финансов ресурс.
В началото на месец август 2023 г. излезе Държавен вестник брой 66, в който за първи път официално беше прието да се декларират касовите наличности и вземанията от конкретен кръг лица в определени случаи. По този повод в Закона за ДДС (ЗДДС) и Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) бяха направени редица промени. Тези промени влязоха в сила от 01.07.2023 г. и действието им се проявява и към днешна дата. Ето и какви точно са те:
1. Кои лица и при какви условия са задължени да декларират касовите си наличности?
В ЗДДС беше въведена съвсем нова алинея в чл.123 на Глава XII, регламентираща другите задължения на лицата, регистрирани по този закон. В ал.10 на чл.123 изрично е упоменато на какви условия трябва да отговарят те, за да декларират своите вземания и налични парични средства в брой.
Направената промяна в закона е логична и справедлива и за двете страни по трудово правоотношение. По този начин по-краткия срок ще възпрепятства от една страна работодатели неоснователно и без причина да освобождават служители, позовавайки се на разпоредбите на чл. 71, ал.1 от Кодекса, а именно – до изтичане на срока на изпитване страната, в полза на която е уговорен срока на изпитване, може да прекрати трудовия договор без предизвестие и съответно без изплащане на обезщетение за неспазено такова. От друга страна ще им осигури известна степен на сигурност, като по този начин се ограничи свободното прекратяване на трудови договори по инициатива на служителя, позовавайки се отново на текста, заложен в чл.71 от Кодекса. Когато срокът е минимален, служителят следва да отправи писменото си предизвестие и да полага своя личен труд до момента на изтичането му. В такъв случай на работодателя ще се осигури нужното време да стартира процедурата по намирането и наемането на нови кадри за същото работно място.
На първо място това са лицата, които притежават регистрация по Закона за ДДС. Впечатление прави, че основанието за регистрация по ЗДДС на тези лица не играе определяща роля за декларирането на касовите наличности. Дали дадено дружество е регистрирано на доброволен принцип по ЗДДС (чл.100, ал.1), или за него е възникнало задължение за задължителна регистрация по този закон (чл.96, ал.1 или чл.97а), не е от значение за целите на чл.123, ал.10.
Второто по ред условие е, че те трябва да бъдат класифицирани като предприятия по смисъла на Закона за счетоводството (ЗС). Автоматичната препратка ни отвежда към чл.2 от ЗС, който регламентира, че за целите на Закона за счетоводството предприятия са:
- Търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци – това са ЕТ, ЕООД, ООД, АД, КЧТ и други;
- Местни юридически лица, които не са търговци;
- Бюджетните предприятия;
- Консорциумите, дружествата, регистрирани по Закона за задълженията и договорите и други съвместни обединения;
- Фондове за извършване на плащания и осигурителни каси съгласно Кодекса за социалното осигуряване;
- Търговските представителства, регистрирани в Българо-търговската промишлена палата;
- Чуждестранни юридически лица, извършващи стопанска дейност на територията на страната с изключение на тези, които предоставят свободно услуги.
Третото обстоятелство, определящо задължението на лицата да декларират касовите си наличности и размера на вземанията от конкретен кръг лица, зависи от размера на следните параметри – касовите наличности и вземания от подотчетни лица, персонал и физически лица, собственици на предприятието.
Чл. 123, ал.10 от Закона за ДДС регламентира, че ако към края на всяко календарно тримесечие общата сума от:
- Наличните парични средства в касите;
- Размерът на вземанията, било то и под формата на предоставени заеми, от собственици физически лица,
- Размерът на вземанията, било то и под формата на предоставени заеми, от работници и служители, включително и наетите лица по договор за управление и контрол и подотчетните лица
надхвърля сумата от 50 000 лева, лицата, регистрирани по този закон, които едновременно с това са и предприятия по ЗС, са задължени да обявят размера на всяко едно от изброените в декларация по образец, подавана към НАП. За тази декларация ще стане ясно в следващите редове.
2. По какъв начин и в какъв срок се декларират касовите наличности и вземанията от посочения кръг лица?
Декларирането на сумите, надвишаващи предвидената обща стойност в чл.123, ал.10 от ЗДДС, става с подаването на декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). С актуалния образец на тази декларация може да се запознаете тук. Важно е да се отбележи, че тази декларация не е нова като вид. До преди направените промени в Закона за ДДС същата се подаваше и продължава да се подава от дружествата за всяко календарно тримесечие, през което най-често има изплатени суми на физически лица по граждански договори, за доходи от наем на имущество и суми за изплатени дивиденти. Когато платец на тези доходи е предприятие, а получател физическо лице, задължение да удържа и заплаща данък за тези доходи има самото предприятие. С подаването на декларация по чл55, ал.1 данъчната тежест се прехвърля върху платеца на дохода. Декларацията по чл.55, ал.1 се подава и към днешна дата и с нея се декларират данъци, свързани с изплащането на доходи на физическите лица. Нов момент към декларацията са няколко допълнителни приложения към нея. Едно от тях е приложението, в което се декларират сумите на касовите наличности и вземанията от определен кръг лица – Приложение 4. Срокът за подаването и е до края на месеца, следващ всяко календарно тримесечие. Изключение беше направено за третото тримесечие на 2023 г. – за периода 01.07.2023- 30.09.2023 г. Това беше и първото тримесечие, за което влезе в сила новата промяна в закона. Тогава срокът беше удължен с още 14 дни след законоустановения краен срок. За предпоследното тримесечие на 2023 г. срокът беше 14 ноември 2023 г. За всички останали случаи се прилагат общите разпоредби на ЗДДФЛ по отношение на крайния срок за подаване на декларация по чл.55, ал.1.
3. Какви са административно-наказателните разпоредби на закона, свързани с неизпълнението за деклариране на касови наличности и вземания от определен кръг лица?
Точно това е и акцентът в настоящата ни публикация, а именно какви точно са санкциите за лицата, които са в неизпълнение на законовите разпоредби. В Държавен вестник брой 106 от 22.12.2023 г. в Закона за ДДС е създаден изцяло нов член, регламентиращ наказанието на лицата при неизпълнение или отказ от изпълнение на разпоредбите му – чл.192а. В този член изрично е записано следното:
ал.1) „, като е длъжно, не декларира или невярно декларира данни по чл.123, ал.10, или не ги декларира в предвидените срокове, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лева.“
ал.2) „при повторно нарушение по ал.1 глобата или имуществената санкция е в размер от 2000 до 10 000 лева.“
До преди направените промени в Закона за ДДС при подобен тип нарушение се прилагаха разпоредбите на ЗДДФЛ. За неподадена декларация по ЗДДФЛ, каквато е и декларация по чл.55, ал.1 от този закон, глобите се определяха съгласно чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ. Глобите и санкциите, регламентирани Чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ се определяха по следния начин – 500 лева глоба или имуществена санкция за лице, което не подаде в срока данъчна декларация по ЗДДФЛ. При деклариране на данни с невярно съдържание, които водят до начисляването на по-нисък размер на данъка, глобата и към момента възлиза на 1000 лева. При повторно нарушение на закона глобата се определя в двоен размер – респ. 1000 лева за неподадени данни към НАП и 2000 лева за невярно декларирани данни, водещи до отклонение от данъчно облагане.
4. Каква е целта на направените промени?
Целта на конкретно направените промени в Закона за ДДС е събираемост на данъци, свързани с разпределянето на дивиденти и изсветляване на доходите, върху които се осигурява назначения персонал при наличието на такъв в дадено предприятие. Разпределянето на дивиденти е лично решение на собственика и то има доброволен характер. При разпределянето на дивидент върху сумата, която ще се разпределя, собствениците дължат 5% данък. И понеже заплащането на данък върху дивидентите има доброволен характер, до преди промените да влязат в сила, събираемостта на данъците беше в пряка зависимост от добросъвестното поведение на физическите лица – собственици на дружества. След направените промени решението за разпределяне на дивиденти все още остава с доброволен характер. Въведените ограничения за касови средства в брой и притесненията, породени от факта, че е възможна бъдеща проверка от страна на НАП по повод наличността им, принуди по-голяма част от търговците да платят данъци, за да не се стигне до декларирането им в предвидените законови срокове. Въпреки въведените от правителството мерки, целящи изсветляване на сивата икономика и събираемост на задължения за данъци, със сигурност съществуват и такива предприятия, които отговарят на изискванията за деклариране на касови наличности и вземания от физически лица, но отказват да подават данни към НАП. Причината за това вероятно се крие във факта, че собствениците на дружества приемат да заплатят наложените им санкции в случай на установено административно нарушение от страна на органите по приходи. Размерът на глобите и имуществените санкции, налагани до преди направените промени в чл.192а от ЗДДС, се оказваха в пъти по-ниски от данъците, които дружествата следваше да заплатят, за да намалят своите касови наличности. Въвеждането на рекордно високите административни санкции от порядъка на 4000 лева или 10 000 лева са инструмент, който може да се приравни с налагането да принудителни административни действия от страна на Националната Агенция по приходи. Налагането на глоба в подобен размер би довела до сериозни финансови загуби за даден бизнес като цяло. Със сигурност тази промяна ще повиши приходите от данъци в Републиканския бюджет, но колко точно ще се повишат те, следва да разберем от самата приходна агенция.
С това завършваме и темата за декларирането на касови наличности и вземания. В случай, че се нуждаете от консултация по този казус, ние от DVIE Accounting оставаме на разположение. Може да се свържете с нас по познатите вече начини – директно обаждане на телефон 0888 815 111, чрез направено писмено записване на e-mail или чрез формата за контакт на сайта ни Контакти. Активни сме и в социалните мрежи – за повече актуална данъчна и осигурителна информация може да ни последвате в нашия Facebook профил.
Очакваме Ви, отговаряме професионално, точно и навреме!