Loading

Счетоводна къща ДИВЕ Акаунтинг - счетоводство, регистрация на фирми

En

Особености с касите на дружествата – недостиг на пари или прекалено големи касови наличности

29 октомври 2020


Във връзка с наближаващото годишно приключване на дружествата с дейност за 2020 г. ние от DIVE Accounting ще разгледаме един често срещан проблем - този с касите на дружествата. Освен, че ще се опитаме да изясним какво точно представлява като понятието “каса” на дружествата и от какво се формира тя, ще се опитаме да отразим и актуалните счетоводни практики за справяне с този проблем.

Счетоводното понятие “каса” при осъществяване на дейността на дадено дружество отразява всички стопански операции, касаещи постъпления и плащания в брой. Това могат да бъдат получени суми от клиенти в брой, получени заемни средства в брой, плащане на доставчици в брой, изплащане на заплати на персонала в брой и други. Входящият паричен поток води до увеличение на размера на “касата” на дружествата, а изходящия – съответно до намаление на нейния размер. В резултат на всички стопански операции, които отразяват движението на паричните потоци в дейността на дадено дружество, към края на текущата година се формира крайно салдо по сметка “каса” на дружествата. Когато това салдо е положителна величина, имаме излишък на пари в дружеството. Когато салдото е отрицателна величина, се наблюдава недостиг на парични средства в брой или т.нар “червена каса”.

В зависимост от размера на касата към края на всяка календарна година може да разграничим актуалните счетоводни практики на две групи, а именно:

  • I. Актуални счетоводни казуси, свързани с дефицит на парични средства в брой в дружеството (т.нар. “червена каса”).
  • II. Актуални счетоводни казуси, свързани с излишък на парични средства в брой в дружеството.

Подробно ще разгледаме всеки един от счетоводните аспекти, касаещи размера на касата в края на отчетния период на дружествата, като ще започнем с установяването на дефицит на парични средства.

DIVE Accounting предлага актуални счетоводни практики за справяне с дефицит на парични средства в брой в дружеството (т.нар. “червена каса”).

I. Актуални счетоводни казуси, свързани с дефицит на парични средства в брой в дружеството (т.нар. “червена каса”)

Най-често отрицателната величина на касата на дружествата в края на отчетния период или т.нар. „червена каса“ е индикатор за това, че дружеството разходва повече парични средства за осъществяване на своята дейност, отколкото реализира от нея. Обикновено това се наблюдава в дейността на дружества, които са регистрирани през текущата година и са инвестирали средства за оборудване на помещения, закупуване на инвентар или зареждане на големи количества стока. Нормално е при това положение в касата на дружеството да има недостиг на пари и то да приключи текущата година с отрицателно салдо. Но ако същият резултат от движението на паричния поток е налице и през следващия отчетен период, нелогично е дружеството да продължи своята дейност. В такъв случай дружествата, които за два или повече отчетни периода, реализират счетоводна каса с отрицателна величина, е най-логично да приключат дейност поради простата причина, че от осъществяваната дейност не реализират достатъчно средства, с които да покриват своите разходи за текущи нужди или закупуване на стока.

Още в самото начало на днешната ни публикация, ние от DIVE Accounting искаме да направим уговорката, че използваме израза „счетоводна каса“. Тази каса отразява движението на паричния поток по документи – фактури, отчети за извършени продажби, приходни и разходни ордери. Не е обект на анализ и разсъждения в тази статия дали тази „счетоводна каса“ отразява реалния размер на паричния поток, реализиран при осъществяване на дейността на дружеството.

Защо на практика се стига до т.нар „червена каса“ в дейността на дружествата и как те могат да се справят с този проблем от счетоводна гледна точка?

  • По-големи разходи за осъществяване на дейността на дружествата в сравнение с реализираните от тази дейност приходи. Обикновено тези дружества реализират загуби и не след дълго преустановяват дейност.
  • Инвестиции в дълготрайни активи – съществуват и дружества, при които за осъществяването на дейността се изисква първоначално закупуване на машини, инвентар и други. Стойността на тези активи в повечето случаи е в пъти по-голяма от реализирания оборот, затова се получава и отрицателната каса.
  • Умишлено укриване на приходи – много често срещана практика при осъществяване на дейността на дружествата, които осъществяват своите продажби в брой. Това са най-често дружества в търговски обекти в сферата на търговията на дребно и услугите в областта на потреблението от населението. В този случай „укриването“ на приходи се изразява в неиздаването на касов бон от фискално устройство. В същото време с тези необявени напрактика приходи се закупуват стоки или материали за дейността на тези дружества, и поради този факт се получава отрицателното салдо на тяхната „счетоводна каса“.

Ако дружеството не може да заработи със собствени средства, съвсем логично е такива да бъдат вкарани от друго място. Най-често това са заеми от физически лица или средства на собствениците.

От счетоводна гледна точка, за справянето с този проблем има един единствен начин – след като дружеството не може да заработи със собствени средства, съвсем логично е такива да бъдат вкарани от друго място. Най-често това са заеми средства, които подлежат на връщане. Когато тези средства са отпуснати банкови заеми или заеми от други финансови институции, произхода на тези средства е ясен. Но когато се наблюдава отрицателно салдо по сметка „каса“ на дружествата и няма отпуснат заем, тогава в повечето случаи при годишно приключване средствата биват „набавяни“ чрез заеми от физически лица или средства на собствениците. В масовата практика това е най-често използвания способ за изчистване на „червената каса“ на дружествата.

Недостатъците при този начин на финансиране на дейността на дружествата са следните:

  • Когато средствата са привлечени под формата на заем от физическо лице и сумата на непогасения остатък надвишава 10 000 лева към края на календарната година, то физическото лице бива задължено да обяви предоставената сума и размера на непогасената част в годишната си данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ
  • Другият сериозен недостатък е, че при извършване на ревизия на дружеството ако не може да бъде доказан произхода на тези средства, същите биват признавани от данъчните органи като укрити средства от дейността и биват облагани с данъчните ставки за ДДС и корпоративен данък.
  • Средствата подлежат на връщане в пълен размер заедно с начислената до момента лихва.

DIVE Accounting предлага актуални счетоводни практики за справяне с излишък на парични средства в брой в дружеството.

II. Актуални счетоводни казуси, свързани с излишък на парични средства в брой в дружеството.

Другият често срещан проблем в дейността на дружествата относно техните „каси“ е прекалено големия размер на средствата в брой към края на текущата година. Това се дължи на факта, че през отчетния период тези дружества са получили повече пари в брой, отколкото са разходвали за нея. В повече случаи не следва да се правят прибързани изводи, че дружеството работи на печалба, след като в края на текущата година има налични парични средства. Както вече споменахме в самото начало, салдото по счетоводна сметка „каса“ се формира от паричния поток, който задължително е документално обоснован – т.е. за всяка една стопанска операция в брой дружеството разполага с документ. При анализиране на този счетоводен казус за големите касови наличности в края на годината ще разгледаме отново какви са причините за това и счетоводните практики за справяне с този проблем.

  • Разлика между сумите за заплати, които получават назначените към дружеството лица - много често срещан проблем, когато служителите биват назначавани на минималната работна заплата за съответната длъжност. Разликата между сумата, която лицата получават по ведомост и реално получената сума, води до увеличение на салдото по сметка „каса“.
  • Реализирани разходи в брой за дейността на дружествата, които не са документално обосновани – в практиката това са по-рядко срещани случаи. Както вече отбелязахме, всяко движение на счетоводна сметка „каса“ се извършва на база документ и когато такъв не е налице, а в действителност е извършен, салдото по тази сметка не се променя.
  • Авансово изразходвани средства през текущата година за лично потребление – тази практика се наблюдава, когато в едно дружеството работещата сила е неговия собственик. В над 90% от случаите, които практиката познава, постъпленията от клиенти биват текущо усвоявани през отчетния период от работещите собственици на тези дружества. Това се налага поради факта, че основната дейност на дружеството е основния източник на средства за неговия собственик. Как напрактика става това – ако постъпленията от клиенти се отразяват по банковата сметка на дружеството, същите биват теглени от нея. Тегленето на пари счетоводно се отразява в увеличение на сметка „каса“. Ако средствата от клиенти постъпват в брой, то това автоматично води до увеличение на тази сметка, като в този случай салдото по сметката и действително наличните в дружеството суми в брой напрактика не е едно и също.

За справянето с този проблем дружествата обикновено биват изправени пред избор дали салдото по сметка „каса“ да продължи да нараства с течение на времето или да прибегнат до т.нар. „чистене“ на касата. Как напрактика следва да се изчисти касата на едно дружество ще разгледаме подробно в следващите редове.

Изплащане на дивидент е най-често използвания способ за справяне с големите касови наличности.

  • Изплащане на дивидент – най-често използвания способ за справяне с големите касови наличности. Предимствата на този подход са, че при него само 5% данък дивидент, който се удържа при изплащането му от дружеството и се внася за сметка на собственика в бюджета. Лицето, получило дохода, не е задължено да отразява това с подаване на лична декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Също така изплащането на дивидент гарантира доказан произход на средства, ако същото лице има направени големи разходи за лични нужди – покупка на движими и недвижими вещи, осъществени пътувания до скъпи дестинации и други. Като недостатъци на този способ може да отразим, че изплащането на дивидент става едва след като изтече календарната година и то само в случай, че дружеството има реализирана печалба и след данъчно облагане (заплащане на дължимия корпоративен данък) остава неразпределена печалба по счетоводни сметки. Като друг съществен недостатък може да изтъкнем, че разпределянето на дивидент за суми над 10 000 лева следва да бъде извършена по банковата сметка на лицето, а не в брой. В този случай с пълна сила важи ограничението на ЗОПБ, но в становище на НАП 3_184/29.01.2020 г. се дават подробни указания за изплащане на суми за дивиденти до 10 000 лева. Ако за всяко едно изплащане на дивидент бъде взето отделно решение за това, то сумите за изплатения дивидент водят до намаляване на салдото по счетоводна сметка „каса“ на дружествата. Повече информация относно изплащането на дивиденти до 10 000 лева и становището на НАП може да откриете ТУК
  • Деклариране на скрито разпределение на печалбата в годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО. За такова „скрито“ разпределение на печалбата се наблюдава за суми, изплатени на собствениците на дружества, които са използвани за лични цели. Много малко са дружествата, които си признават за такива скрито разпределение на печалбата. Въпреки че съвсем законово може дружеството да заплати данък от 5% за това разпределение, попълвайки съответното приложение на ГДД по чл.92 от ЗКПО, не е срещана не е често срещана практика този способ за изчистване на „счетоводните каси“. Като съществен недостатък при този способ следва да бъде отчетен факта, че съгласно чл.267, ал.1 от ЗКПО при установяване на скрито разпределение на печалбата, на съответното дружество следва да бъде наложена имуществена санкция в размер на 20% върху размера на отчетената сума. В повечето случаи това скрито разпределение на печалбата бива установено в процес на ревизионно производство, когато се установи, че салдото по счетоводна сметка „каса“ не съответства на наличните парични средства в брой. Тогава за разликата в сумата, която в действителност може да бъде показана в брой и салдото по тази счетоводна сметка, органите по приходите приемат, че е налице „скрито“ разпределение на печалбата. Върху тази сума те начисляват и 20% санкция, най-често изразяваща се в парична глоба, съгласно чл.267, ал.1 от ЗКПО.

С тези примери от практиката, ние от DIVE Accounting завършваме статията за касовите наличности на дружествата в края на всеки отчетен период. Ако Вие сте собственик или управител на дружество и сте се сблъсквали с този често срещан проблем, но не сте сигурни коя е най-подходящата опция за неговото разрешаване, може да ни потърсите за консултация. Ще я получите съвсем безплатно по познатите вече начини: чрез е-мейл , контактната форма в раздел Контакти или като посетите Фейсбук страницата ни на адрес www.facebook.com/DIVEAccounting. Можете и да се обадите на 0888 815 111.

Очакваме Ви, бихме искали да бъдем от полза за бизнеса Ви!