Loading

Счетоводна къща ДИВЕ Акаунтинг - счетоводство, регистрация на фирми

En

Облагане на доходи на физическите лица от чужбина и прилагане на СИДДО

20 април 2021


Във връзка с многото на брой постъпили запитвания към нас от физически лица по отношение на това - къде следва да платят данъците върху доходите си от чужбина, в днешната ни публикация ние от DIVE Accounting ще анализираме подробно тази тема. Следва отново да припомним на всички наши читатели, че законът за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е този, който определя до известна степен процедурата, начина и сроковете за деклариране на доходите и заплащането на дължимите суми за данъци. В следващите редове ще анализираме основните моменти по деклариране на доходи, получени от чужбина.

В чл.2 от ЗДДФЛ изрично е упоменато, че обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранни физическите лица. За да се установи кое лице къде е длъжно да декларира и обложи своите доходи, най-важното нещо е да отговорим на въпроса кое лице е местно съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ, и кое – чуждестранно. И респективно да се опитаме да изясним ситуацията относно това всяко едно от тях къде трябва да декларира и заплати дължимите данъци върху своите доходи.

Местните физически лица съгласно този закон са задължени да декларират доходите си от страната и чужбина, а чуждестранните физически лица имат задължение да декларират и заплащат данък върху тези доходи, които са само от източник в страната ни.

В днешната ни статия ще разгледаме подробно случаят, касаещ облагането на доходите на местните физически лица.

Лице, без оглед на гражданството, което отговаря на посочените критерии съгласно чл.4 от ЗДДФЛ се приема за местно лице за данъчни цели в България

1.Кое физическо лице е местно съгласно ЗДДФЛ?

Член 4 от този закон дава изчерпателен отговор на този въпрос. Съгласно текста в този чл.4 от ЗЗДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

  • Което има постоянен адрес в страната или
  • Пребивава на територията на страната повече от 183 дни през всеки 12-месечен период или
  • Е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия,и членовете на неговото семейство, или
  • Чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Лице, без оглед на гражданството, което отговаря на един от посочените критерии съгласно чл.4 от ЗДДФЛ, се приема за местно лице за данъчни цели в България. Това на практика означава, че това лице има задължение да обяви своите доходи от страната и чужбина в България и да заплати данъците върху тях в България. Не е задължително напрактика това лице задължително да бъде български гражданин. Съдебната практика познава случаи, при които български граждани се класифицират за целите на този закон като чуждестранни физически лица и за тях не възниква задължение за заплащане на данъци страната ни.

Изключение от определението за местно лице правят лицата, които пребивават в страната повече от 183 дни, но престоят им е свързан единствено с обучение или медицинско лечение.

Обръщаме внимание на всички физически лица, че в ЗДДФЛ никъде не е упоменато че лицето трябва да отговаря едновременно на всички критерии за местно лице. Достатъчно е то да отговаря на едни от тях, за да се приеме, че е местно за данъци в България. Също така не съществува и точно определение на понятието „постоянен адрес“.

За да дадем най-точното определение на това понятие правим препратка към Закона за гражданска регистрация и съгласно чл.93 от същия този закон „постоянен адрес“ е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Постоянният адрес е винаги на територията на Република България, а също така всяко лице може да има само един постоянен адрес, който може и да съвпада с настоящия му адрес.

Следващият критерий, на който трябва да отговаря едно лице, за да бъде признато за местно лице, е сумата на дните за периода, през който то пребивава на територията на страната. В закона изрично е записано, че ако броят на дните за 12-месечен период надхвърля 183 дни, то следва да се счита за местно лице в България. Важно е да се отбележи, че деня на пристигане и деня на отпътуване също се включват в този период. Този 12-месечен период не следва да се приема за една календарна година. Периодът от 12 месеца може да обхваща две последователни години. За година на дохода, подлежащ на облагане в България, се приема тази година, в която престоя на лицето надхвърли 183 дни.

Без сериозна необходимост от анализиране остава следващия критерий, а именно когато лицето е изпратено от българската държава в чужбина. В този случай то си остава местно лице за данъчни цели без оглед на преходните два критерия – дали има постоянен адрес или пребивава за период, по-дълъг от 183 в друга страна. За всички доходи, получени във връзка с неговата визита в другата държава, то остава данъчно местно лице съгласно ЗДДФЛ в България. Задължено е да декларира и обложи своите доходи в България.

Последният критерий – „център на жизнени интереси“ играе много голяма роля при определяне на обстоятелството дали съгласно нашето законодателство дадено физическо лице е местно или не. В голяма степен всички съдебни дела, касаещи ревизионни производства на физически лица по отношение на определяне и внасяне на данък съгласно ЗДДФЛ, правят препратка към точно този текст от закона. В частност, дори дадено физическо лице да отговаря на посочените два критерия – постоянен адрес и брой дни на територията на страната, да за бъдат изпълнени по същество, неговият център на жизнени интереси определя в коя страна то се приема като местно за данъчни цели. Центърът на жизнени интереси се определя от това с коя страна лицето е по-тесни взаимовръзки и отношения. При правилното определяне на центъра на жизнените интереси се вземат впредвид къде се намира семейството на лицето, неговата собственост, мястото, от което осъществява своята дейност и други.

Декларирането на доходите от чужбина се осъществява с подаването на декларация по чл.50 от ЗДДФЛ

2.По какъв начин се декларират доходите от чужбина и какъв е срокът за това?

Декларирането на доходите от чужбина се осъществява с подаването на вече познатата ни декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Срокът за декларирането на тези доходи и респективно заплащане на дължимите данъци съвпада със срока за деклариране на доходите за физическите лица от източник в страната. Това е до 30-ти април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Дължимият данък се внася по сметките на НАП в същия срок, а именно – до 30-ти април.

3. Какво се случва напрактика, ако физическото лице е заплатило вече дължимия данък в страната, която е източник на доход от чужбина според нашето законодателство.

С цел да бъде избегнато двойното данъчно облагане за дохода на физическите лица – т.е. един същ доход да бъде обложен два пъти в две различни страни, нашата страна има подписани спогодби за избягване на двойното данъчно облагане т.нар. СИДДО. Към настоящия момент съществуват 71 подписани от Република България спогодби със страни от цял свят. Най-новата такава е Спогодбата с Ислямска република Пакистан, подписана на 20 февруари 2020 г., обнародвана в Държавен вестник брой 22/13 март 2020 г., но приложима от 01 януари на текущата 2021 г. Целта на тези спогодби е да намалят данъчното бреме за физическите лица и един доход да бъде обложен един единствен път в страната, в която физическото лице се явява местно за данъчни цели. Важно е да се отбележи, че тези спогодби не освобождават физически лица от задължението им да декларират и заплащат данъци, а имат за цел да обложат данъка на тези лица в точната страна. При определяне на обстоятелството в коя страна дадено физическо лице е задължено да декларира и заплати данъците си, отново се имат впредвид основно следните три показателя:

  • 1. Постоянен адрес
  • 2. Брой дни престой в съответната страна
  • 3. Център на жизнени интереси.

Ако бъде установено, че на физическо лице е удържан неправомерно данък в две държави едновременно за един и същи доход и при наличие на подписана спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между тези две страни, то лицето може да претендира да му бъде възстановен данък от приходната администрация на страната, в която то не се явява местно лице за данъчни цели. Съществува обаче и друг вариант - този данък да бъде удържан при източника на дохода, а лицето на не е определено като местно за данъчни цели в тази страна. Това е казус, който ще разгледаме в следващата наша статия, когато ще анализираме случай на облагане на чуждестранните физически лица в България.

Административно-наказателните разпоредби следва да бъдат открити ЗДДФЛ, а също и в ДОПК по отношение на прилагането на СИДДО.

4. Административно-наказателни разпоредби

Наличието на административно-наказателни разпоредби следва да бъдат открити ЗДДФЛ, а също и в ДОПК по отношение на прилагането на СИДДО. Тези разпоредби са както следва:

  • Съгласно чл.80 от ЗДДФЛ – имуществена или парична санкция за физическите лица по отношение на неподаване на декларация по чл.50 от закона. При повторно нарушение сумата е в двоен размер. Размерът на санкциите е в случай, че лицето не подлежи на по-тежко наказание
  • Съгласно чл.275а – глоба в размер на 5% от размера на невнесения от физическите лица данък върху доходите, който се получава, когато няма основания за прилагане на СИДДО. Съществува обаче максимален праг на този глоба и тя е в размер на не повече от 15 000 лева.

Разпоредбата на чл.275а от ДОПК е изцяло нов момент в процесуалния кодекс. Тази промяна беше приета и обнародвана в Държавен вестник брой 105/2020 г., но влезе в сила от началото на 2021 г. С приетата промяна се промени алгоритъма на изчисляване на дължимите суми към НАП по отношение на изчисляване на дължимите суми за ЗДДФЛ. До преди направената промяна освен задължения за данъци, органите по приходи в издаваните от тях ревизионни актове начисляваха и законоустановената лихва за забавено плащане на данъка. Към днешна дата тази лихва вече не се начислява, а се начислява предвидената в чл.275а глоба.

С това завършваме днешната ни публикация по отношение на деклариране и внасяне на данъци от чужбина с получател местно физическо лице съгласно чл.4 от ЗДДФЛ.

Ако Вие или Ваш близък имате получени доходи от чужбина и не сте сигурни къде точно трябва да внесете дължимия от тях данък, ние сме на разположение за консултация. Също така сме в състояние да додадем вместо Вас годишната Ви данъчна декларация по чл.50 от закона. Работим от разстояние и при спазване на всички противоепидемични мерки за сигурност.

До изтичането на крайния срок за подаване на декларациите за физическите лица остават броени дни. След изтичането на срока следва налагане на глоби на физическите лица, които не са подали своите данъчни декларации в законоустановения срок.

Може да осъществите връзка с нашия екип по познатите три начина:

  • Директно телефонно обаждане на телефон 0888 815 111
  • Чрез контактната форма на сайта ни в раздел Контакти
  • Чрез e-mail:

Очакваме Ви, вярваме, че ще сме Ви от полза!