Loading

Счетоводна къща ДИВЕ Акаунтинг - счетоводство, регистрация на фирми

En

Облагане на доходите на чуждестранни физически лица в България и прилагане на СИДДО разпоредбите

28 април 2021


Темата, която ще анализираме днес, засяга отново облагането на доходите на физическите лица. В предишната наша публикация ние от DIVE Accounting подробно разгледахме случаи, в които доходите на местни физически лица от чужбина подлежат на данъчно облагане в България. В настоящата статия ще разгледаме и обратния вариант – къде следва да бъдат обложени доходите на чуждестранните физически лица. Но преди да поставим основните акценти на статията ни, нека започнем с отговор на може би най-важния въпрос, а именно:

1. Кое лице се определя като чуждестранно според разпоредбите на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?

Еднозначен отговор на този въпрос може да бъде открит в текста на чл.5 от ЗДДФЛ, според който чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл.4 от закона. В предишната статия подробно изброихме случаите, в които едно лице, без оглед на своето гражданство, следва да бъде определено като местно по смисъла на закона. По метода на изключването всяко лице, което не отговаря на критериите за местно лице, следва да бъде определено като чуждестранно. В заключение може да обобщим, че лицата, които отговарят на следните критерии, се приемат като чуждестранни физически лица в България:

  • Нямат постоянен адрес в страната или
  • Не пребивават на територията на страната повече от 183 дни през всеки 12-месечен период или
  • Са изпратени в България от другата държава, от нейни органи и/или организации, от чуждестранни предприятия,и членовете на неговото семейство, или
  • Чиито център на жизнени интереси се намира извън България.

Следва да се има предвид, че ако дадено лице пребивава повече от 183 дни в страната, то се счита за местно такова за годината, в която надвишава тези 183 дни. Следователно на данъчно облагане в България подлежат всичките му доходи, независимо дали са от източник в страната или не, за годината, през която то е станало местно лице в България. Веднъж обложени с данък в България, тези доходи не следва да бъдат облагани в страната му по произход или трета страна, в случай че има подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

Ако дадено лице пребивава повече от 183 дни в страната, то се счита за местно такова за годината, в която надвишава тези 183 дни.

2. Кои доходи на чуждестранните физически лица подлежат на облагане в България?

На данъчно облагане подлежат само тези доходите на чуждестранните физически лица, които са придобити от източник в Република България. Тези доходи са следните:

  • Доходи от стопанска дейност чрез определена база на територията на нашата страна или доходи от разпореждането с имуществото на такава база;
  • Доходи от полагането на труд в страната или услуги, извършени на територията на страната;
  • Доходи от изплатени дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица;
  • Награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от общественици, дейци на културата, науката, спорта и други вкл. и доходите, изплатени чрез трети лица като продуцентски къщи и/или импресарски агенции или други;
  • Изплатени от местни лица и/или търговски представителства, както и от място на стопанска дейност чрез определена база на територията на страната доходи от неустойки и обезщетения, парични и предметни награди, възнаграждения, различни от трудови, лихви, доходи от наем, авторски и лицензионни възнаграждения и други. Изключение правят доходите изплатени от местни физически и/или юридически лица с място на стопанска дейност или определена база извън територията на страната. В този случай доходите не са от източник в Република България.
  • Стипендии за обучение в страната и чужбина;
  • Доходи от осигуряване и застраховане;
  • Доходи от акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, издадени от държавата, общините, местни юридически лица, непресонифицирани дружества и/или други форми на съвместна дейност, както и сделки с тях, са доходи от източник в Република България;
  • Доходи от селско, горско, ловно и рибно стопанство, намиращо се на територията на страната;
  • Доходи от използването, продажба, замяна и друго прехвърляне на имущество, намиращо се на територията на Република България.
  • Неустойки и обезщетения от всякакъв вид. Изключение правят обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни или чуждестранни лица (дори и ЕТ) чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в ползва на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим.

Всички изброени доходи на чуждестранните физически лица следва да бъдат обложени с данък в Република България независимо от обстоятелството дали е налице подписана спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със страната, в която тези лица се водят местни за данъчни цели. Във всички останали случаи извън упоменатите в закона, чуждестранните физически лица следва да обложат своите доходи в страната, в която те са местни лица.

Прави впечатление, че в закона доходите на физическите лица, които се облагат с данък при източника следва да бъдат обвързани с мястото на стопанска дейност. Какво на практика следва да се разбира под „място на стопанска дейност“ и/или „определена база“ в България? В ЗДДФЛ няма ясна дефиниция за тези определения. Преходните и заключителните разпоредби на закона – параграф 1, т.3 и т.4 правят препратка към Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с цел изясняване същността на тези понятия. В ДОПК параграф 1, т.5 от Допълнителните разпоредби е дадено точно определение на понятието „място на стопанска дейност“

Място на стопанска дейност е определено собствено, наето или ползвано на друго основание място, посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната

„Място на стопанска дейност“ е:

  • Определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание) посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление, клон, търговско представителство, регистрирано в страната, офис, кантора, ателие, завод, работилница, магазин, склад и други;
  • Извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица;
  • Трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.

В точка 7 от ДОПК законодателят тълкува понятието „определена база“.

„Определена база“ е:

  • Определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
  • Трайно извършване на независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, дори когато чуждестранното физическо лице не разполага с определено място.

Определенията на тези две понятия по безспорен начин определят кои доходи на чуждестранните физически лица следва да бъдат облагани с данъци в Република България. Анализирайки всичко изброено до този момент, стигаме до извода, че данък върху източника се начислява и удържа от тези доходи на чуждестранните физически лица, които са реализирани чрез реално съществуващо място на територията на нашата страна без оглед на вида и предназначението му. В същото време дори такъв обект да не съществува на практика, данък върху доходите при източника се удържа, когато е налице трайно извършване на дейност. Не открихме нито в ЗДДФЛ, нито в ДОПК, какво следва да разбира под „трайно извършване на дейност“. Мнението на нашия екип по повод трайността на изпълнение на дадена дейност е тази дейност да бъде регулярна с продължителен срок на изпълнение, а не еднократно явление. Когато е налице еднократно извършване на независима лична услуга от чуждестранно физическо лице, което не разполага с определено място за извършването и, лично според екипа ни не е налице реализиран доход от източник в страната. Но когато услугата се предлага регулярно, седмично месечно или няколко пъти в годината, следва да се приеме че е налице „трайност“ при изпълнението и, което е достатъчно условие доходът от тази услуга да бъде обложен в България с данък при източника, дори и при наличие на подписана спогодба.

Последният въпрос, на който ще дадем отговор в днешната ни публикация е:

Декларирането да доходите на чуждестранните физически лица става с подаването на декларация по чл.50 от ЗДДФЛ до 30-ти април на годината, следваща годината на придобиване на дохода

3. По какъв начин се декларират доходите на чуждестранните физически лица, подлежащи на облагане в България и какъв е срокът за внасяне на дължимия данък?

Декларирането да доходите на чуждестранните физически лица не се различава от този, по който местни физически лица декларират своите доходи. Това става с подаването на декларация по чл.50 от ЗДДФЛ по начин в срокове, които вече сме коментирали. Но за всички, които не са се запознали навреме с това, срокът е до 30-ти април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Срокът за внасяне на данъка по сметките на Републиканския бюджет е същият – 30-ти април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Важно е да се отбележи, че доходите, получавани във връзка с трудови правоотношения, ако са единствен доход за лицата, местни и/или чуждестранни, не подлежат на деклариране с подаването на такава декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Изключение от това правило правят придобитите доходи от местни и чуждестранните физически лица по трудови правоотношения, когато:

  • тези правоотношения са свързани с наемането на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемането на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно физическо лице, когато трудът се полага извън територията на страната

и

  • правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници, член-кооператори и акционери, притежаващи повече от 5% от капитала на акционерно дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите в които те са съдружници, член кооператори или акционери.

С това завършваме темата за облагане на доходите на физически лица. В края на публикацията ни бихме искали да напомним на всички наши читатели, че крайния срок за подаване на декларациите по чл.50 от ЗДДФЛ за деклариране на доходите от 2020 г. изтича на 05.05.2021 г. Срокът се удължава с още 5 дни поради това, че крайния срок 30-ти април е официален неработен ден заради предстоящите Великденски празници. Затова за краен се приема първи работен ден след празниците. Това дава възможност на всички Вас, които не сте в състояние да изготвите и подадете своите данъчни декларации, да ни потърсите за съдействие или консултация. На разположение оставаме за контакт по следните три начина:

  • Директно телефонно обаждане на телефон 0888 815 111
  • Чрез контактната форма на сайта ни в раздел Контакти
  • Чрез e-mail:

Очакваме Ви, ние работим в помощ както на бизнеса в България, така и на всички граждани!