Loading

Счетоводна къща ДИВЕ Акаунтинг - счетоводство, регистрация на фирми

En

Нови правила в ДДС по отношение на електронната търговия (e-commerce)

20 май 2021


В Държавен вестник брой 104 от 08.12.2020 г. бяха направени редица промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), касаещи най-вече неговото приложение по отношение на облагането на трансграничната търговия със стоки и услуги. По-голяма част от тези промени са породени от необходимостта българското законодателство да бъде синхронизирано с европейското такова по отношение на облагането с ДДС, като за тази цел се прилагат разпоредбите на две директиви на ЕС. Едната е Директива 2017/2455 на Съвета на ЕС от 05.12.2017 г., която акцентира върху някои задължения на страните-членки, свързани с ДДС, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки. Другата директива е от дата 29.11.2019 - Директива 2019/1995, която касае отново дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки. С тези директиви са направени редица промени, които могат да бъдат класифицирани в две групи – промени по отношение на облагането с ДДС на търговията в Съюза и тази извън Съюза, наречени още режим на обслужване на „едно гише“. Терминът на „едно гише“ доста често в практиката се среща и с английската му версия –„one stop-shop” или съкратено „OSS“. Облагането с ДДС на едно гише не е нов момент в ЗДДС, този режим се прилагаше и преди направените промени. До преди да влязат в сила прилагането на „специалния режим“ касаеше единствено облагането на далекосъобщителни услуги, услуги за радио и телевизионно разпространение, както и за услуги, извършвани по електронен път. След направените промени, считано от 01.07.2021 г. обхватът за прилагане на този „специален режим“ е разширен, като в него освен изброените услуги, се включват и допълнителни такива, както и вътреобщностните дистанционни продажби на стоки както на територията на Общността.

В днешната ни публикация ние от DIVE Accounting ще разгледаме какви промени ще настъпят в разпоредбите на Закона за ДДС, отнасящи се до специалния режим за облагане с данък в съюза или т.нар. „режим в съюза“. Но преди да започнем да анализираме тази материя, важно е да се отбележи, че промените влизат в сила от 01.07.2021 г. В Директива (ЕС) 2017/2455 първоначално планираната дата за влизането им в сила беше 01.01.2021 г., но този срок се удължим с още 6 месеца заради COVID пандемията. Нека да започнем с отговор на най-важния въпрос, а именно:

С ДДС на едно гише се прилага по отношение на предоставянето на далекосъобщителни услуги, услуги за радио и телевизионно разпространение, както и за услуги, извършвани по електронен път

1. Кое обстоятелство налага направените промени в ЗДДС?

До настоящия момент режимът на облагане с ДДС на „ едно гише“ се прилага по отношение на предоставянето на далекосъобщителни услуги, услуги за радио и телевизионно разпространение, както и за услуги, извършвани по електронен път на данъчно незадължени лица, установени в страна от ЕС, различна от тази, в която е установен доставчика. В Директива 2017/2455 Съвета на ЕС (СЕС) подробно аргументира решението си за направените промени в нея. На първо място с направените промени се цели да се намали административната тежест на предприятия, установени в една държава – членка от ЕС, които инцидентно предоставят такива услуги в други държавни членки. Тази тежест е породена от факта, че трябва да се спазват задължения по ДДС в страни, различни от страната на установяване на доставчика. От друга страна на данъчно задължените лица, които предоставят услуги, различни от далекосъобщителните услуги, радио и телевизионно излъчване или предоставяни по електронен път на данъчно незадължени лица, следва да се даде възможност да не бъдат идентифицирани за целите на ЗДДС във всяка една страна на потребление на тези услуги поотделно, а да могат да използват единна система за регистрация, деклариране и заплащане на дължимия ДДС по доставката на тези услуги само в една страна от ЕС.

По отношението на извършването на дистанционни продажби на стоки на територията на Общността следва да се въведе минимален праг, под който праг ДДС следва да се начислява и внася в страната на установяване на доставчика, а не в страната на потребление на стоките.

На следващо място глобализацията, технологичния напредък и изграждането на единен вътрешен пазар водят до увеличаване на продажбите, извършвани по електронен път. Увеличава се и ръста на дистанционните продажби на стоки, доставяни както от територията на една страна-членка до друга, така и тези от трети страни към Общността и обратното. За да бъдат защитени приходите от ДДС за страните членки, е необходимо специалният режим за облагане с ДДС да бъде приложим освен за услугите (далекосъобщителни, радио и телевизионно излъчване и предоставяне по електронен път), предоставяни на данъчно незадължени лица, да бъде приложим и за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Този термин се въвежда за първи път в разпоредбите на ЗДДС, като за този вид продажби при определени условия следва да се прилага специалния режим на облагане „на едно гише“, считано от 01.07.2021 г. За дистанционните продажби на стоки, внесени от трети територии и държави, следва в закона да бъде въведен подобен режим, а именно „режим при внос“. Най-интересната според нашия екип промяна в закона е тази, че се въвежда понятието „електронен интерфейс“, който освен като нов термин в ЗДДС, се приема и за равнопоставен участник в сделки по вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Освен това лицето, ползващо такъв „електронен интерфейс“ за извършване на такъв вид продажби в Общността, следва да се приема като лице, което е солидарно отговорно за събирането на дължимото ДДС в резултат на тези продажби.

ДДС режим в съюза може да се прилага за доставка на услуги и за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки

2. Промени, касаещи облагането на услуги при прилагането на специалния режим - „режим в съюза“

Както вече споменахме в настоящата статия, специалния режим в съюза и към момента се прилага за облагането с ДДС на следните видове услуги: далекосъобщителни услуги, радио и телевизионни услуги и услуги, предоставяни по електронен път на данъчно незадължени лица в ЕС. След влизането в сила на промените, считано от 01.07.2021 г. обхватът на услугите, за които ще се прилага специалния режим на облагане с данък се разширява. В закона за ДДС чл.152 е претърпял сериозни промени, като в ал.3 изрично е упоменато, че режим в съюза може да се прилага за доставка на услуги (без изрично да е упоменато какви точно следва да бъдат те) и за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Тези доставки следва да бъдат извършвани от данъчно задължени лица (доставчици), установени в страна от ЕС към данъчно незадължени лица, също установени на територията на Общността, като страната на потребление на стоките и услугите се различава от тази, в която е установен техния доставчик. Имайки предвид този текст от закона, след 01.07.2021 г. следва да се прилагат разпоредбите на закона за облагане по специалния режим на всички услуги, предоставяни на данъчно незадължени лица в ЕС. Това могат да бъдат всякакви услуги като услуги, свързани с недвижими имоти, превод и легализация на документи, спедиторски и транспортни услуги и други. В закона за ДДС, когато става въпрос за услуги, или по точно предоставяне на услуги, най-голяма трудност е да се определи къде следва да бъде внесен дължимия ДДС. До преди направените промени и към днешна дата мястото на изпълнение на услугата определя къде е мястото, където трябва да бъде начислен и внесен ДДС по сделката. Определящо значение за определяне на мястото на изпълнение на услуга е статуса на получателя на съответната услуга. За тази цел се прилагат разпоредбите на чл.21 от ЗДДС, ал.1 и ал.2. Съгласно ал.1 от чл.21 на ЗДДС, когато получателя и е данъчно незадължено лице е мястото, където доставчика е установил своята независима икономическа дейност. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 мястото на изпълнение на услугата, когато получателя е данъчно задължено лице е мястото, където получателя е установил своята независима икономическа дейност. Когато става дума обаче за недвижим имот, цитираните ал.1 и ал.2 на чл.21 от ЗДДС не се прилагат и мястото на изпълнение на услугата, свързана с недвижим имот, е там, където се намира имота. Това е частен случай, който не е обект на анализ в настоящата ни публикация.

Българско дружество регистрирано по ЗДДС в България предоставя услуги на лице, което няма валидна ДДС регистрация в страната, в която е установено т.е. по смисъла на закона за явява данъчно незадължено лице

И така, следва да илюстрираме с пример:

Българско дружество, регистрирано по ЗДДС в България, предоставя преводачески или консултантски услуги на лице, което няма валидна ДДС регистрация в страната, в която е установено т.е. по смисъла на закона за явява данъчно незадължено лице. В този случай задължение за начисляване и заплащане на ДДС има Българското дружество, защото съгласно чл.21, ал.1 мястото на изпълнението на услугата е на територията на нашата страна.

В обратния случай, когато българското дружество предоставя услуга (преводаческа, консултантска) на дружество, което притежава ДДС регистрация в страната, в която е установено, задължение да начисли и внесе данъка има получателя на услугата съгласно чл.21, ал.2 от нашия закон. В този случай е налице обратното начисляване на данъка и това става съгласно разпоредбите на ДДС закона на получателя по ред и начин на законодателството на страната, в която е установен той.

Прави впечатление, че по отношение на задължителната регистрация по ЗДДС на данъчно задължени лица:

  • установени извън страната, но предоставящи далекосъобщителни, радио и телевизионни услуги, както и услуги по електронен път на територията на страната с получатели данъчно незадължени лица (чл.97б от текста на ЗДДС) и обратното
  • установени в страната, но предоставящи далекосъобщителни, радио и телевизионни услуги, както и услуги по електронен път на територията на друга държава членка с получатели данъчно незадължени лица (чл.97в от текста на ЗДДС)

са изцяло отменени в Държавен вестник брой 104/2020 г. и влизат в сила от 01.07.2021 г.

Въпреки тяхната отмяна се счита, че към настоящия момент все още важат разпоредбите на чл.97б и чл.97в от ЗДДС. В този случай лицата, предоставящи услугите, попадащи под обхвата на тези два члена от ЗДДС, не са освободени от задължението си да не подават заявление за задължителна регистрация по ЗДДС в хипотезата на чл.97б и чл.97в. Заявление за регистрация по ЗДДС към настоящия момент, освен ако лицето не е подало заявление за регистрация или не е регистрирано на друго основание по ЗДДС, следва да се извършва по същия ред и начин, визирани в разпоредбите на чл.101 от ЗДДС, като заявлението за регистрация следва да бъде подадено:

  • не по-късно от 10-тия ден на месеца, следващ месеца на данъчното събитие на първата такава доставка – за регистрация на основание чл.97б от ЗДДС.
  • По отношение на чл.97в данъчно задълженото лице, което предоставя далекосъобщителни, радио и телевизионни услуги, както и услуги по електронен път на територията на друга държава членка с получатели данъчно незадължени лица, вече имат регистрация по ЗДДС в България. Задълженията му към приходната администрация имат чисто информативен характер, като то е длъжно в 7-дневен срок да уведоми по електронен път териториалната си дирекция за издадения му идентификационен номер по ЗДДС за всяка държава членка поотделно, както и в случаите на отнемането му на тези номера.

Тези разпоредби на закона важат с пълна сила до 30.06.2021 г.

В заключение следва да отбележим, че считано от 01.07.2021 г. на данъчно задължените лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, било то на територията на страната или на територията на друга държава членка, се дава свобода да избират дали да се регистрират пожелание за прилагане на специалния режим в съюза или не. Възможни са няколко хипотези, под които могат да попаднат тези лица:

Данъчно задължените лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, било то на територията на страната или на територията на друга държава членка на ЕС, се дава свобода да избират дали да се регистрират пожелание за прилагане на специалния режим в Съюза или не.

2.1. За данъчно задължените лица, които не са установени на територията на страната, но предоставят услуги на данъчно незадължени лица, установени на територията на страната и когато тези лица не са регистрирани по един от специалните режими в страната или друга държава членка, се прилагат общите правила на закона. Това на практика означава, че мястото на изпълнение се определя съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС и то е там, където доставчика е установил независима икономическа дейност. Следователно задължение да начислява и удържа данъка има доставчика на услугата, като прилага разпоредбите в ЗДДС в страната, в която е установен.

2.2. Лице, регистрирано да прилагане на специалния режим в съюза, което предоставя услуги на данъчно незадължени лица, установени на територията на страната, прилага общите правила на закона. Това означава, че мястото на изпълнение на доставката на услугата е там, където е установен доставчика – чл.21, ал.1, това лице има задължение да начисли и внесе 20% ДДС съгласно разпоредбите на българския ЗДДС.

2.3. Мястото на изпълнение на услугидалекосъобщителни, радио и телевизионно излъчване, както и услуги, предоставяни по електронен път на данъчно незадължени лица е там, където са установени тези лица (страната на потребление) – чл.21, ал.6 от ЗДДС.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ ОТ ТОВА ПРАВИЛО е налице когато са изпълнени едновременно следните условия:

  • Доставчикът на услугата е установен на територията само на една държава-членка от ЕС;
  • Услугите по т.2.3. се предоставят на данъчно незадължени лица, установени в държави членки от ЕС, различни от държавата членка, в която е установен доставчика;
  • Общата стойност на предоставяните услуги по т.2.3. без ДДС не надвишава през текущата година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или левовата им равностойност в национална валута на държавата членка, в която е установен доставчика.

Когато са изпълнени едновременно тези условия, не се прилагат разпоредбите на чл.21, ал.6 от ЗДДС. В този случай мястото на изпълнение на услугите, изброени в чл.2.3. е мястото, където е установен получателя. Разпоредбите на чл.21, ал.6 от ЗДДС започват да се прилагат в годината, през която този праг от 10 000 евро е надхвърлен и те се прилагат включително за доставката, с която прагът се надхвърли.

Доставчик, установен само на територията на страната, който предоставя услуги далекосъобщителни, радио и телевизионно излъчване, както и услуги, предоставяни по електронен път на данъчно незадължени лица, може сам да избере къде да бъде изпълнение на предоставените услуги

2.4. Доставчик, установен само на територията на страната, който предоставя услуги далекосъобщителни, радио и телевизионно излъчване, както и услуги, предоставяни по електронен път на данъчно незадължени лица, може сам да избере къде да бъде изпълнение на предоставените услуги. Съгласно чл.156, ал.16 това лице може да се регистрира по желание да прилага специалния режим в съюза, като с подаване на заявление за регистрация уведоми приходната агенция, че желае мястото на изпълнение на доставките на услуги да се определя съгласно чл.21, ал.6 от ЗДДС, а именно там, където е установен получателя (в страната на потребление на услугата). Важно да е отбележи, че лицето следва да има съществуваща вече регистрация по ЗДДС на основание чл.96 или чл.100, ал.1 (доброволна регистрация). Когато упражни правото си на избор при определяне мястото на изпълнение на предоставяните услуги, изборът следва да бъде прилаган от доставчика до изтичането на две календарни години, считано от началото на годината, следващата годината, през която е упражнено това право.

С това приключваме днешната публикация, която има чисто информативен характер. Екипът на DIVE Accounting винаги се стреми да запознава Вас, нашата аудитория, навреме с настъпилите промени в данъчното законодателство. В следващите няколко поредни теми отново ще анализираме ЗДДС и влизащите в сила от 01.07.2021 г. промени, но вече по отношение прилагане на специалните режими при осъществяване на продажби на територията на Общността и най-вече какво точно е понятието „електронен интерфейс“ по смисъла на закона. В случай, че докато сте чели тази публикация, имате въпроси във връзка с прилагането на закона по отношение на извършване на услуги на територията на Европейския съюз, може да ни потърсите за консултация на телефон 0888 815 111, както и да зададете писмено въпроса си директно на e-mail: или използвайки формата ни за контакт през сайта: Контакти.

Очакваме Ви!