Loading

Счетоводна къща ДИВЕ Акаунтинг - счетоводство, регистрация на фирми

En

Подлежат ли на данъчно облагане доходите на „инфлуенсърите“?

31 май 2021


В днешната тема ние от DIVE Accounting ще се опитаме да отговорим на всички въпроси, касаещи упражняването на набиращата все по-голяма популярност дейност, а именно „инфлуенсър“ маркетинга. Също така ще анализираме и различните варианти, при които дадено физическо лице следва да облага с данък своите доходи като „инфлуенсър“. Но преди да преминем към същинската част на днешната тематика, нека накратко обясним какво означава думата „инфлуенсър“.

„Инфлуенсър“ произхожда от английския глагол – influence, който преведен на български език означава влияя, повлиявам. Като „инфлуенсър“ може да бъде определена всяка популярна личност, която по някакъв начин със своите действия може да повлияе върху поведението на част от аудиторията при вземане на решения от всякакво естество. „Инфлуенсър“ маркетинга е част от т.нар. дигитален маркетинг, при който вид маркетинг се използват всякакви канали за разпространение на информация и реклама при продажбата на всякакви продукти. „Инфлуенсърите“ могат да бъдат определени като свързващо звено между производителите и разпространителите на даден продукт и потенциалните клиенти, като тяхната роля е да рекламират и предоставят информация за продукта по възможно най-добрия начин и да повлияят с мнението и оценката си за ползите от неговото използване. Очакваният резултат от този вид реклама, както и от извършването на всякакъв вид реклама, е повишаване на ръста на продажбите на продукта. Най-разпространените начини за реклама е използването на социалните мрежи – Facebook, Instagram, Youtube, в които популярните личности правя т.нар. „продуктово позициониране“ на продукти и услуги. За този вид дейност те получават възнаграждение. Възнаграждението може да бъде под формата на хонорар в пари и/или безплатно консумиране и тестване на продуктите, които рекламират. Това зависи от начина на договаряне между страните и не е обект на анализ в настоящата статия. Да започнем с отговор на най-важните въпроси, част от които доста често са ни задавани от физически лица, а именно:

Доходите на физическите лица, получени като възнаграждение за извършването на реклама в социалните мрежи, подлежат на данъчно облагане

1. Подлежат ли на данъчно облагане доходите на физически лица „инфлуенсъри“, получавани като хонорар за извършване на реклама в социалните мрежи - Facebook, Instagram, Youtube и други?

Отговорът на този въпрос е да, подлежат на данъчно облагане доходите на физическите лица, получени като възнаграждение за извършването на реклама в социалните мрежи. За облагането на всички видове доходи, получавани от физическите лица, било то под формата на възнаграждение за положен труд, упражняването на свободна професия или доходи от отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, се прилагат разпоредбите на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В него изрично са изброени случаите, в които получени доходи не следва да бъдат обложени с данък – всички в изброените 29 точки в чл.13 от ЗДДФЛ. Като пример за доходи, за които не следва да се заплаща данък от физическите лица, са доходите, получени в резултат на изплатени застрахователни обезщетения, помощи и семейни надбавки за социално подпомагане, награди, изплатени командировъчни до определен размер, доходи от получена рента или аренда и други. За всичко доходи, които не попадат в обхвата на чл.13 от ЗДДФЛ, физическите лица следва да заплатят данък. Данъчната ставка за страната ни по отношение на получените доходи е в размер на 10%. С този процент се облагат доходите на лицата след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността и ползването на съответните данъчни облекчения, когато е налице условие за ползването на такива. С данък в размер на 15% се облагат доходите на физическите лица – еднолични търговски по смисъла на Търговския закон.

С каква данъчна ставка ще бъдат обложени доходите на физическите лица „инфлуенсъри“, получаващи хонорар за извършваната от тях рекламна дейност в социалните мрежи, се определя от това под каква форма те ще осъществяват дейността си. Като логично продължение на казаното до този момент следва да бъде поставен и следващия въпрос:

2. Под каква форма могат да осъществяват дейността си т.нар. „инфлуенсъри“?

В тази точка от настоящата статия ще анализираме какви са възможните варианти при осъществяването на този вид дейност от физическите лица, както и какви са предимствата и недостатъците на всеки един от тях.

2.1. Трудово и/или извънтрудово правоотношение – физическото лице сключва трудов или граждански договор с компания, която се ангажира да му изплаща хонорар под формата на възнаграждение за извършване на постоянна или периодична реклама.
В практиката по-често срещаната форма на този вид правоотношение е сключването на граждански договор поради факта, че извършването на рекламата дейност от физическите лица има непостоянен характер – извършва се през определени интервали от време и физическите лица нямат определено работно време и място.
Предимството на гражданския договор се крие в това, че ако лицето, извършващо рекламата не се осигурява на друго основание (не работи на трудов договор или не се осигурява през дадено дружество като собственик) от размера на хонорара му след като бъдат приспаднати разходите за дейността, се удържа единствено данък в размер на 10%. Задължение за удържането и внасянето на дължимите данъци има дружеството, с което физическото лице има подписан граждански договор.
Като недостатък на гражданския договор може да определим това, че за годината на придобиване на дохода от реклама физическите лица са длъжни да подадат годишна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ независимо от факта, че не дължат данъци за внасяне към бюджета. Декларациите се подават в срок до 30-ти април на следващата година. В повечето случай тези лица или забравят, или са недостатъчно информирани за това свое задължение, и не подават такива декларации, за което им биват налагани санкции и глоби от приходната администрация.
При трудовото правоотношение, за разлика от извънтрудовото (гражданския договор), независимо от размера на дохода и факта осигурява ли се лицето или не на друго основание, се дължат осигуровки и данък. Поради тази причина това го прави не чак толкова предпочитан начин за извършване на дейността както от агенции, набиращи лица с рекламна цел, така и от самите физически лица. След заплащане на дължимите данъци и осигуровки, сумата за получаване от физическите лица значително се намалява от договорената. Като предимство може да бъде отчетено обстоятелството, че доходите от трудови правоотношения, ако са единствените такива за лицето през дадена календарна година, не се обявяват в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и лицата, получили този вид доходи, не са задължени да я подават в законоустановения срок. Освен това, времето, през което лицето се осигурява на трудов договор, се признава за трудов стаж за разлика от времето, в което то работи по извънтрудови правоотношения.

2.2. Регистрация на едноличен търговец (ЕТ) по смисъла на търговския закон.

Съществено предимство на тази форма за осъществяване на дейност е опростената процедура по регистрация на ЕТ в Търговския регистър към Агенция по вписванията и ниските държавни такси, които се заплащат за това. Независимо от вида дейност, които ще бъде осъществяван от физическото лице, за времето, през което то ще работи, следва да се самоосигурява и да заплаща осигуровките си изцяло за своя сметка. Трябва да се има предвид, че ЕТ и физическото лице не се разграничават като два самостоятелни и независими правни субекта и доходите на ЕТ се отъждествяват като доходи на самото физическо лице. Затова и тяхното деклариране става по аналогичен начин като декларирането на доходите на физическите лица, а именно с подаването на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Данъкът, които физическите лица заплащат за доходите си, придобити като ЕТ, е в размер на 15%. Частта от дохода, която остава след заплащане на дължимите към държавата данъци и осигуровки, на практика се явява доход за самото физическо лице за осъществяваната от него дейност. При ЕТ не се наблюдава разпределяне на печалбата и заплащане на допълнителен 5% данък дивидент при придобиване на дохода от физическото лице. При тази форма на осъществяване на дейността физическите лица облагат своите доходи с 15% данък. Като предимство може да бъде отчетен и лесната процедура по заличаването на ЕТ в Търговския регистър. В случай на заличаване на ЕТ е необходимо то да няма задължения към бюджета и да бъдат уведомени териториалните поделения на НАП и НОИ.
Като основен недостатък на тази форма за осъществяване на дейност може да бъде определен, че физическото лице търговец отговаря неограничено и солидарно за задължения на ЕТ. Това на практика означава, че ако за ЕТ при проверка от страна на компетентните органи на НАП бъдат установени и начислени задължения за данъци и/или осигуровки и те не могат да бъдат заплатени, може да се наложи стартиране на процедура по принудителното им събиране. За тази цел съвсем законово може да се стигне до момент, при който да бъде разпродавано лично имущество на физическото лице, за да бъдат събирани задължения на ЕТ. Както вече споменахме, законът приема физическото лице и ЕТ за един правен субект и не се наблюдава разграничаване помежду им.

В масовите случаи собственикът и инфлуенсъра на ЕООД са едно и също лице, затова и практиката показва, че най-предпочитания вариант на осигуряване е самоосигуряването – заплащане на осигуровките на лицето за своя сметка

2.3. Регистрация на ЕООД – еднолично дружество с ограничена отговорност.

При този вид регистрация се стартира процедура в Търговския регистър към Агенция по вписвания, както и в случая на регистрация на ЕТ. Няма да акцентираме върху детайлите около самата регистрация, само ще направим уточнение, че когато се регистрира ЕООД, то това дружество е собственост само на едно лице. Като недостатък на регистрацията на ЕООД може да бъде отчетен факта, че държавните такси за регистрация на ЕООД са по-високи от тези при регистрация на ЕТ. И в двата случая на форми за осъществяване на търговска дейност е необходимо лицето, което извършва дейността, да се осигурява към това дружество. В масовите случаи собственикът и „инфлуенсъра“ са едно и също лице, затова и практиката показва, че най-предпочитания вариант на осигуряване е самоосигуряването – заплащане на осигуровките на лицето за своя сметка. Друг съществен недостатък е, че отчитането на дейността на дружеството с ограничена отговорност се прилагат разпоредбите на закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), а не ЗДДФЛ както е при ЕТ и сключването на граждански договори. За годишното приключване на дейността на ЕООД се изискват освен сериозни познания по счетоводство, така и подходящо образование и опит на съставителя на годишните отчети на тези дружества. Процедурата по годишното приключване е по-сложна от тази при отчитане на доходите на физическите лица с подаването на годишна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Данъка, които се заплаща от дружествата, е в размер на 10% върху разликата между приходите и разходите за дейността му. Частта, която остава в дружеството след заплащане на дължимия данък, от счетоводна гледна точка е неразпределена печалба. Това са средства на дружеството, които следва да бъдат управлявани от неговия собственик, в случая самото физическо лице „инфлуенсър“. За да станат негова лична собственост, то следва да заплати 5% данък дивидент. Този данък се удържа от сумата, която следва да получи физическото лице от дружеството, и се внася в бюджета. Отговорност за правилното отчитане и внасяне на дължимия данък има дружеството, а не „инфлуенсъра“. Общият процент, които се заплаща за това доходът от извършваната рекламна дейност да стане собственост на самото физическо лице, е в размер на 15%, какъвто е и %-та, които се заплаща от ЕТ при облагането на доходите от неговата дейност. Като най-същественото предимство при осъществяване на дейността чрез ЕООД е това, че дружеството и неговия собственик от гледна точна на закона се приемат за два самостоятелни правни субекта. Това на практика означава, че за задължения на ЕООД-то неговия собственик отговаря ограничено и солидарно само до размера на внесения капитал. Относно процедурата по закриване на ЕООД в сравнение с ЕТ, остават същите условия – дружеството да няма задължения към бюджета и да бъдат уведомени за това компетентните органи на НАП и НОИ. Единствено срока за регистрацията е по-дълъг, защото се открива специална процедура към Търговския регистър, която трае от 6 месеца до една година. След приетите промени в Закона за счетоводството относно дружествата без дейност, все по-рядко в практиката се прибягва до заличаване на ЕООД в регистъра.

2.4. Възможно ли е дейността на „инфлуенсър“ да бъде осъществявана като упражняването на свободна професия?

За да може да отговорим на този въпрос, следва да първо да отговорим на въпроса кои лица могат да упражняват т.нар. „свободна професия“. Според параграф 1, т.29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, това са експерт-счетоводителите, консултанти, одитори, частни съдебни изпълнители, заседатели, нотариуси, архитекти, инженери и други, за които трябва да бъдат изпълнени едновременно следните условия:

  • Осъществяват за своя сметка професионална дейност;
  • Не са регистрирани като ЕТ;
  • Са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Тези лица се регистрират в регистър Булстат към Агенция по вписвания, като прилагат комплект от документи, включващ заявление за регистрация и декларация за истинност на данните по образец, документ за платена държавна такса и документ, доказващ правото на упражняване на този вид професия.

Дали „инфлуенсъра“ може да бъде квалифициран като свободна професия зависи от това дали физическото лице притежава документ, доказващ неговата провоспособност или способността му да упражнява този вид дейност. Имайки впредвид, че ангажираността на даден „инфлуенсър“ се определя от броя на неговите последователи, а не толкова на специфичните познания в областта на маркетинга, то към днешна дата малко наброй са тези, които разполагат с документ, удостоверяващ правото им да упражняват тази дейност. Именно това на практика не позволява на лицата, действащи като „инфлуенсъри“, да се регистрират като свободна професия в регистър Булстат. Затова и категорично може да заявим, че към настоящия момент „инфлуенсърите“ не могат да осъществяват този вид дейност като лица, упражняващи свободна професия.

Когато приходите от дейността инфлуенсър лицето получава под формата на възнаграждение от трудови или извънтрудови правоотношения, за него не възниква задължение да следи за възникване на основание за регистрация по Закона за ДДС

3. Подлежат ли на регистрация по Закона за ДДС „инфлуенсърите“?

Когато приходите от дейността „инфлуенсър“ лицето получава под формата на възнаграждение от трудови и/или извънтрудови правоотношения, за него не възниква задължение да следи за възникване на основание за регистрация по Закона за ДДС. Когато приходите от този вид дейност биват получавани от физическите лица като ЕТ и/или ЕООД, във връзка с извършвани рекламни услуги, следва да се определи дали е налице основание за задължителна регистрация по ЗДДС. Правим уточнение, че ЗДДС не прави разлика между физически и юридически лица, когато става въпрос за регистрация по този закон. Налице са няколко хипотези:

3.1. Когато рекламните услуги се предоставят на данъчно задължени лица в ЕС – това са лица, регистрирани по ЗДДС в страната, в която са установени и имат валиден ДДС номер там. Част от известни брандове и марки се произвеждат извън страната ни и е възможно дружества, регистрирани извън България, да ангажират български популярни личности да извършват реклама за тях. В случай, че „инфлуенсъра“ извършва реклама за такива дружества, задължително трябва да проверят дали тези дружества притежават валиден ДДС номер в собствената си страна, която е на територията на Европейския съюз. В случай, че такъв е налице, „инфлуенсъра“ подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл.97а от закона, независимо от това дали действа самостоятелно като физическо лица или за целта използва ЕООД.

3.2. В случай, че рекламните услуги се предоставят на български дружества и/или физически лица, не е налице основание за регистрация по чл.97а от закона, а се следи оборота за задължителна регистрация – чл.96 от закона. Когато за 12 последователни месеца оборотът (приходите) надхвърлят сумата от 50 000 лева, лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

Приходната администрация може да наложи санцкии на инфлуенсърите, които не са обявили доходите си от този вид дейност

4. Какви могат да бъдат санкции от страна на приходната администрация за „инфлуенсърите“, които не са обявили доходите си от този вид дейност?

Най-често срещаните санкции биват налагане на глоба за физическото лице, когато не е подало годишната си данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ – най-често това е 500 лева парична глоба за самото лице, когато това е първо нарушение. За всяко следващо нарушение глобата се увеличава в двоен размер. Аналогичен е случая, когато се установи, че лицето е било длъжно да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, но не го е направило в законоустановения срок. Налага се глоба в размер на 500 лева за неподадено в срок заявление по ЗДДС. Това са регламентираните административни санкции в ЗДДФЛ и ЗДДС.

По-особени са случаите, при които приходната администрация прави ревизия на физически лица с цел установяване на произхода на техните средства. Това са случаи, при които дадени физически лица извършват покупка на движимо и/или недвижимо имущество, но в информационните масиви на НАП няма данни за техните официални източници на средства – доходи от трудови и/или граждански договори, изплатени дивиденти, доходи от друга стопанска дейност и други. С цел установяване на произхода на средствата, приходната администрация стартира ревизионни производства на лица с неясен произход на средствата. Ако в процеса на едно ревизионно производство дадено физическо лице не е в състояние да докаже по какъв начин е придобило средства за осъществяване на имущество със значителна стойност, то често се приема, че това са доходи от друга стопанска дейност. Тези доходи биват облагани съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ, като в издадени ревизионни актове биват начислявани задължения за данък върху доходите на физически лица плюс лихви за просрочие. Тези актове могат да бъдат обжалвани в законоустановен срок съгласно ДОПК, но процедурата по обжалването на спира тяхното изпълнение. Възможно е дори НАП да премине към принудително изпълнение по събиране на задълженията. На практика това означава, че приходната администрация може да наложи запор на банковите сметки на физическото лице, запор на дружествени дялове при участие в собствеността на различни дружества, налагане на възбрана за продажба на имот и други.

С това завършваме днешната ни тема по отношение на облагането на доходите на „инфлуенсърите“. Ако Вие или Ваш познат сте сред лицата, извършващи дейност по рекламиране на продукти или услуги в социалните мрежи, искате да осъществявате този вид дейност и същевременно да не сте в нарушение на данъчното и осигурителното законодателство в нашата страна, може да ни потърсите за съдействие и консултация.

Може да се свържете с нас по познатите три начина - на телефон 0888 815 111, както и да зададете писмено въпроса си директно на e-mail: или използвайки формата ни за контакт през сайта: Контакти.

Очакваме Ви, възможно е „модерното“ да е бъде „законосъобразно“.