Loading

Счетоводна къща ДИВЕ Акаунтинг - счетоводство, регистрация на фирми

En

Специални режими на облагане с ДДС при осъществяване на електронна търговия в рамките на Общността

17 юни 2021


В предишна наша публикация ние от DIVE Accounting подробно анализирахме какви са новите моменти при прилагане на ЗДДС по отношение на извършването на услуги - услуги, извършвани по електронен път, далекосъобщителните услуги, радио и телевизионно излъчване, считано от 01.07.2021 г.

В днешната ни статия ще разгледаме случаите на прилагането на специалните режими на облагане, касаещи сделките по продажба на стоки на данъчно незадължени лица на територията на Европейския съюз или т.нар. дистанционни продажби на стоки и дистанционни вътреобщностни продажби на стоки.

За изясняване същността на тези две понятия, чл.14 от ЗДДС е изцяло изменен и считано от 01.07.2021 г. като дистанционни вътреобщностни продажби на стоки следва да се третират тези, които отговарят едновременно на следните условия:

  • Стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обръщение в него. Изключение от това правило правят новите превозни средства, стоки, които се монтират и/или инсталират за сметка на доставчика и стоките, които са обект на облагане на маржа (втора употреба стоки);
  • Стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително и в случаите, когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от една страна-членка до друга;
  • Получатели по доставките на стоките са данъчно незадължени лица. В масовите случаи данъчно незадължени лица са физическите лица, но в допълнение на това определение се приемат и тези данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, които няма задължение да начисляват ДДС при вътреобщностното придобиване на стоката в страната-членка, в която транспортът и завършва.

За дистанционните продажби на стоки се отнася всички по-горе изброени условия, като единствената разлика е, че стоките към момента на доставката, се изпращат от териториите на трети страни до териториите на страни, членки на Европейския съюз.

Специалните режими, приложими при извършването на дистанционни продажби и/или дистанционни вътреобщностни продажби на стоки, са режим в Съюза, режим извън Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.

Преди да анализираме поотделно всеки един от тези три режима, искаме да направим уточнение че под „Съюз“ се разбира територията на Европейския съюз, част от която е и Северна Ирландия.

В днешната ни публикация ще анализираме първия от трите специални режима за облагане с ДДС, като ще се включим и с коментар за предимствата и недостатъците от практическа гледна точка.

Специалните режими за дистанционни продажби и дистанционни вътреобщностни продажби на стоки са режим в Съюза, режим извън Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии

Режим в Съюза

1. Какво представлява по своята същност режима в Съюза и за какви доставки може да се прилага?

Специалният режим на облагане в Съюза е режим, при който се осъществява продажба на стоки в рамките на Европейския съюз с получатели данъчно незадължени лица (най-често това са физически лица, установени на територията на Общността) В този случай задължение да начислява данък върху добавената стойност за тези има доставчика на стоките. Когато се прилага специалния режим на облагане в Съюза, този данък се внася в бюджета на тази страна, в която се осъществява крайното потребление на стоките. Обикновено това е страната, в която е установен техния получателя и ДДС е калкулиран в стойността на покупката. Считано от 01.07.2021 г. изцяло ще промени дейността на online търговците и осъществяването на електронна търговия (е-commerce). Промяната в Закона за ДДС е продиктувана от промяната на две от Директивите за ДДС на ЕС, като целта на тези промени е всяка една страна-членка да защити приходите си от ДДС и ДДС да бъде внесен в страната, в която се осъществява реалното потребление на стоки.

Режимът може да се прилага от лица, които извършват дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз. За да бъдат определени като дистанционни тези продажби, е необходимо да отговарят на критериите, посочени по-горе в настоящата статия, а именно:

  1. Получателите по доставката на тези стоки да бъдат данъчно незадължени лица;
  2. Стоките да се транспортират от територията на една страна членка до друга;
  3. Доставчиците на тези стоки следва да бъдат данъчно задължени лица по ЗДДС, като важно условие те да са установени в страна-членка, различна от тази, в която се извършва потреблението на стоките;
  4. Режимът е приложим и при осъществяване на доставки, които се управляват от електронен интерфейс в два случая:
    • Първият случай, в който може да се приложи специалния режим в Съюза, е когато доставките се осъществяват на територията на ЕС като доставчикът е данъчно задължено лице, неустановено на територията на ЕС, а получатели по доставката са данъчно незадължени лица.
    • Вторият случай е когато стоките са произведени на територията на ЕС или са допуснати до свободно обръщение в него, като доставчикът по тези доставки е данъчно задължено лице, неустановено в ЕС, а получателите по тези доставки – данъчно незадължени лица. Важното при този втори случай, при който може да се прилага режим в Съюза, е че изпращането или транспортирането на стоките започва и завършва в една и съща страна-членка от ЕС. Това е страната, в която е установен получателя или т.нар. страна на потребление на стоките.

Наред с изброените до тук случаи, в които може да се прилага специалния режим на облагане в Съюза, следва да изясним и какво точно означава понятието „електронен интерфейс“. В ЗДДС чл.14а е дадено точно определение на това понятие. „Електронен интерфейс“ е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства. Лицето, което управлява електронния интерфейс е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба и получателя на тези стоки. Това лице в ЗДДС, чл.14а, ал.2 се определя като данъчно задължено. Целта от използването на този „електронен интерфейс“ е чрез него да се осъществи контакт между доставчика на стоки и техния получател, който контакт да доведе до извършване на доставката на стоки. Идеята на законодателя при въвеждането на това изцяло ново понятие в Закона за ДДС най-вероятно е била лицето, управляващо електронния интерфейс, да бъде определено като реален участник в сделката по продажбата и доставката на стоките. Изрично в този чл.14а, ал.2 е упоменато, че „електронния интерфейс“ следва да улеснява доставката на стоките до крайния клиент и че самата доставка следва да бъде резултат от неговото използване. Сайт и/или платформа, които също отговарят на определението за „електронен интерфейс“, но чрез използването на които не може да бъде осъществена комуникация между доставчик и потенциален клиент, в резултат на което да се реализира доставка и продажба на стоки, не следва да се приемат за „електронен интерфейс“ по смисъла на чл.14а, ал.1 от ЗДДС. Тези т.нар. „електронни платформи“ служат единствено за рекламна цел и целят популяризиране на предлаганите продукти.

2. Какво е актуално към днешна дата за този режим и какво ще се промени, считано от 01.07.2021 г.?

Къде следва да бъде начислен и внесен ДДС при осъществяване на дистанционни продажби на стоки, при които получатели са данъчно незадължени лица, до преди направените промени сопределяше по общото правило. До преди промените мястото на изпълнение на доставката съгласно разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДДС е територията на държавата-членка, където приключва транспортът по доставката на стоката, когато са изпълнени едновременно следните условия:

  • Доставчикът по сделката е регистрирано лице по ЗДДС на основание, различно от основанието за регистрация вътреобщностно придобиване (чл.99, ал.2 от ЗДДС);
  • Сумата на извършените дистанционни продажби за текущата или за предходната година е надвишила сумата, определена в законодателството на съответната страна (прагът за задължителна регистрация по ЗДДС в съответната страна)
  • Стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.

Или казано по друг начин, ако общата сума на извършваните дистанционни продажби за текущата и календарната година не надхвърляха прагът за регистрация по ЗДДС за всяка страна-членка поотделно, то за място на изпълнение на доставката на стока в условия на дистанционна продажба се приемаше мястото, откъдето започваше транспортът на стоката. Обикновено това беше мястото, където е установен доставчикът.

Тези правила важат до края на юни месец 2020 г. и съгласно тях ДДС мястото на изпълнение на доставката е на територията на съответната държава-членка.

След направените промени, считано от 01.07.2021 г. се въвежда праг от 10 000 евро, като този праг обхваща сумата на всички извършени дистанционни продажби на територията на целия Европейски съюз за текущата и предходната календарна година. Когато сумите на дистанционните продажби на територията на Общността, при които получатели за данъчно незадължени лица (в общия случай това са физически лица) за текущата и предходната година не надвишава сумата от 10 000 евро, изчислено по централен курс на еврото спрямо българския лев, то задължение да се начислява ДДС има доставчикът на тези стоки, като го декларира за внасяне пред местната данъчна администрация с подаване на Справка-декларация по ЗДДС в условията на чл.125 от ЗДДС.

Въвеждането на този минимален праг на дистанционни продажби цели да облекчи малкия и среден бизнес в страната, като му позволява да прилага разпоредбите на българското законодателство. Единствените условия, за да могат микропредприятията да се възползват от това „облекчение“, са:

  • Доставчикът да бъде установен само да територията на една-страна членка от Европейския съюз (в случая на територията на Република България)
  • Транспортът за доставка на тези стоки да започва от територията на страната.

Когато този праг обаче бъде надхвърлен, задължение на доставчика е да се регистрира за целите на ЗДДС в специалната електронна система, наречена One Stop Shop (OSS) и да прилагат законодателството на страната, в която се извършва фактическото потребление на стоката.

Процедурата по регистрация за прилагане на режим в Съюза е регламентирана в разпоредбите на чл.156 от ЗДДС

3. Какъв е начинът и какви са сроковете за специална регистрация за прилагане на режим в Съюза?

Процедурата по регистрация за прилагане на режим в Съюза е регламентирана в разпоредбите на чл.156 от ЗДДС. За регистрация за прилагане на специалния режим в Съюза се подава се заявление по образец до компетентната териториалната дирекция на НАП по седалище и адрес на управление на дружеството, като това заявление се подава само по електронен път с електронен подпис. Самата процедура трае 14 дни, като в 7 дневен срок от подаване на заявлението органът по приходите е длъжен да направи проверка за наличието на основание за регистрация за прилагане на режим в Съюза. След като приключи тази проверка, отново в 7 дневен срок той е длъжен да издаде акт за регистрация или отказ за регистрация за прилагане на специалния режим. При отказ от регистрация органът по приходите, извършил проверката, следва да мотивира своя отказ. Актът отново се връчва по електронен път. В случай на регистрация за прилагане на режима в Съюза за дата на регистрация за се счита първия ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие, в който е подадено заявлението за регистрация.

Считано от датата на регистрация за прилагането на този специален режим, търговците, които извършват дистанционни вътреобщностни доставки на стоки следва да спазват определени правила

4. Какво следва за търговците, регистрирани да прилагат специалния режим в Съюза?

Считано от датата на регистрация за прилагането на този специален режим, търговците, които извършват дистанционни вътреобщностни доставки на стоки, при които получатели са данъчно незадължени лица, следва да:

  • Прилагат законодателството на съответната страна-членка по отношение на начисляване на ДДС – прилага се данъчната ставка на страната, в която се осъществява реално потребление на стоката;
  • Да събират ДДС от крайните потребители на стоките и да го внасят в бюджета на всяка страна-членка;
  • Да подават на тримесечие справки-декларации по ЗДДС, използвайки електронния портал на НАП чрез One Stop Shop системата или т.нар. система на „обслужване на едно гише“

Прилагането на този специален режим в Съюза има предимства и недостатъци

5. Какви са предимствата и недостатъците от прилагането на този специален режим в Съюза?

Като предимство може да бъде изтъкнато, че данъчно задължените лица, които извършват вътреобщностни продажби на стоки на данъчно незадължени лица могат доброволно да се регистрират за прилагане на специалния режим в Съюза. На тези лица се дава право на избор как да облагат извършваните от тях продажби на територията на Европейския съюз. В случай, че за продажбата на една стока данъчната ставка в страната и на крайно потребление е по-ниска от данъчната ставка в страната, в която е установен доставчикът, е по-благоприятно този доставчик да упражни правото си на избор и да се регистрира за прилагане на режим в Съюза. По този начин по-ниския размер на начислен ДДС при продажбата на даден продукт го прави по-конкурентноспособен и предпочитан.

Като съществен недостатък при прилагането на този режим следва да бъде отчетен фактът, породен от трудността за доставчика при определяне на размера на данъчната ставка на всяка стока за извършените от него продажби. Тази трудност произтича от обстоятелството, че не се познава в детайли законодателството на всяка една от страните-членки на ЕС, в която се извършват дистанционни продажби. Казано по друг начин – за определени стоки във всяка страна-членка се прилага и намалена данъчна ставка за облагане с ДДС. Трудно обаче може да се определи за коя категория продукти се прилагат намалените данъчни ставки, което произтича от спецификите на съответното данъчно законодателство на всяка страна-членка. В този случай може да се стигне до „ощетяване“ на страната-членка на ЕС при определяне на размера на приходите, събирани от ДДС, поради неправилно начислен данък. В този случай доставчикът на стоките носи отговорност за неначисляване на данъка, дори и когато това е направено без умисъл.

С това приключваме част първа от статията за прилагане на специалните режими за облагане с ДДС при осъществяване на дистанционни продажби на територията на Общността, когато получатели са данъчно незадължени лица. Когато получателите са данъчно задължени лица, тези случаи попадат в друга хипотеза на закона и се прилагат други разпоредби на Закона за ДДС. Ако Вие сте търговец, извършващ online продажби, и не сте сигурен важат ли за Вас тези правила, може да ни потърсите за консултация.

Възможно е да се свържете с нашия екип директно чрез обаждане на телефон 0888 815 111, или да зададете въпросите си писмено на e-mail или чрез формата ни за контакт през сайта: Контакти.

Очакваме Ви, необходимо е да се информирате навреме!