Регистрация на основание чл.97 а от ЗДДС
23 септември 2021
В предишни наши публикации ние от DIVE Accounting вече сме анализирали подробно темите за регистрация и дерегистрация по Закона за ДДС. В днешната ни статия ще разгледаме една малко по-специфична регистрация по този закон – регистрация на основание чл.97а. Ще отговорим и на най-често задаваните ни въпроси в нашата счетоводна практика, а именно – кои лица касае тази регистрация, каква е процедурата по регистрация и съответно дерегистрация, както и какви са последиците от неспазване на разпоредбите на закона.
1. Кои лица са задължени да се регистрират по Закона за ДДС на основание чл.97а?
Задължение да се регистрират по Закона за ДДС имат всички данъчно задължени лица, които попадат в следните две хипотези на този закон:
- Получават услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъка е изискуем от получателя – чл.97а, ал.1
- Предоставят услуги на данъчно задължени лица с място на изпълнение на територията на друга страна членка на ЕС – чл.97а, ал.2
Какво следва да се разбира под данъчно задължено лице, което има задължение да се регистрира по ЗДДС, ако отговаря на изискванията на чл.97а от този закон?
Определението за данъчно задължено лице е дадено в чл.3 от ЗДДС. Това е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност също така е и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
От даденото в закона определение за независима икономическа дейност може да бъде направен извод, че физическите и юридическите лица се третират по един и същи начин по отношение на възникването на основание за регистрация по този закон. Това означава, че ако дадено физическо лице попада в една от двете хипотези на закона – предоставя услуги на данъчно задължено лице от ЕС или получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъка е изискуем от получателя, следва да се счита за данъчно задължено лице. Като такова то следва да се регистрира по ЗДДС на основание чл.97а по начин и в срок, които ще разгледаме в следващите редове. Но преди да изясним каква е процедурата и сроковете за регистрация на основание чл.97а от ЗДДС, следва да разгледаме хипотезите за задължителна регистрация.
Получаване на услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и данъка е изискуем от получателя.
Когато говорим за услуги, мястото на изпълнение на тези услуги се определя по реда на чл.21 от ЗДДС. Съгласно този чл.21 от ЗДДС мястото на изпълнение на услугата се определя от статута на нейния получателя. Когато получател на услугата е данъчно незадължено лице мястото на изпълнение е там, където доставчикът е установил своята икономическа дейност. Когато обаче говорим за данъчно задължено лице - мястото на изпълнение е територията на страната, в която получателя е установил своята независима икономическа дейност. В конкретния случай, когато получаваните услуги са с място на изпълнение на територията на нашата страна с получател данъчно задължено лице, данъка се дължи от получателя на услугата и следователно същия попада в хипотезата на закона за задължителна регистрация на основание чл.97а, ал.1 В този случай е налице т.нар. обратно начисляване на данъка. За тази цел получателя на услугата има задължение преди датата на настъпване на данъчното събитие да притежава вече валиден ДДС номер на територията на страната. Кога настъпва датата на данъчно събитие по отношение получаването и доставка на услуги, както и по какъв начин задълженото лице следва да се регистрира на основание чл.97а от закона ще изясним в следващата точка от настоящата статия.
Като пример за такъв вид услуга, която е с място на изпълнение на територията на страната и за която данъка се дължи от получателя, е извършването на рекламни услуги в Google, Facebook и други социални медии. Този метод на популяризиране дейността на търговци и лица, упражняващи свободни професии, е за предпочитане от лицата, особено в последните няколко години. Физическите и/или юридическите лица, които получават тези услуги, следва да бъдат информирани, че Google и Facebook са данъчно задължени лица, установени на територията на страна-членка от ЕС (Ирландия), притежаващи валидни ДДС номера в собствената си страна. В този случай рекламната услуга е с място на изпълнение на територията на страната и за тази цел получателя трябва да начисли дължимия ДДС. В сила е т.нар. обратно начисляване на данъка, което от своя страна изисква получателя на услугата да притежава ДДС номер. Основанието за задължителна регистрация на получателя на услугата е чл.97а, ал.1 от ЗДДС.
Изключение от общото правило е определянето на мястото на изпълнението на услуга, свързана с недвижим имот. В зависимост от вида на получаваната услуга, свързана с недвижим имот, мястото на изпълнение на услугата се определя от местоположението на този имот. Това е частен случай, който не е обект на анализ в настоящата статия. Важно е обаче да се отбележи, защото не винаги получаването на услуга от данъчно задължено лице, е основание за задължителна регистрация съгласно чл.97а от ЗДДС.
Предоставяне на услуги на данъчно задължени лица в с място на изпълнение на територията на друга страна членка на Европейския съюз
За да бъде налице основание за задължителна регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС – за предоставяне на услуги на данъчно задължено лице, следва доставчика на услугата да се снабди с валиден ДДС номер от получателя на услугата. Този ДДС номер следва да бъде издаден на получателя на услугата от администрацията на страната, в която е установен и да бъде валиден. Да бъде „валиден“ означава, че към датата на получаване на услугата ДДС регистрацията на получателя на услугата по ЗДДС в страната-членка по установяването му не трябва да бъде прекратена. Проверка за валидността на ДДС номера може да се направи във VIES системата – това е система за обмен на данни между страните-членки на ЕС по отношение на регистрирани по закона за ДДС лица. На сайта на Европейската комисия на ЕС, в раздел Данъчно облагане и митнически съюз, може да бъде направена проверка дали даден ДДС номер е валиден или не: (https://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/vatResponse.html?locale=bg) За целите на проверката следва да бъде избрана страната по установяване на получателя на услугата, след което да бъде записан и предоставения номер (без първите две букви от него, идентифициращи съответната страна). Ако предоставения ДДС номер е валиден, системата ще сигнализира за това (ще се появи зелен надпис, потвърждаващ валидността на номера). Ако към датата на проверката ДДС номерът не е валиден, в червено ще бъде изписано съобщение за това.
В този ред на мисли е важно да се отбележи, че в случай, че ДДС номерът не е активен (валиден) (във VIES системата се появява съобщение в червен надпис, че ДДС номерът е невалиден) за лицето, предоставящо услугите не е налице основание за задължителна регистрация по ЗДДС съгласно чл.97, ал.2 от закона. В този случай мястото на изпълнение на услугата не е на територията на страната – членка, в която получателя на услугата е установил своята независима икономическа дейност. Ако ДДС номерът на получателя на услугата не е валиден, се прилагат общите правила на закона и мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната – там, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато не е налице задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС, на доставчикът на услугата се дава право на избор по отношение на регистрацията му по ЗДДС. В първия случай той може доброволно да се регистрира на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС – регистрация по избор на лицето. Във втория случай следи оборот за задължителна регистрация на основание чл.96, ал.1 в рамките на 12 последователни месеца.
2. Каква е процедурата за регистрация съгласно чл.97а от Закона за ДДС и какви са законоустановените срокове за това?
Процедурата по регистрация на основание чл.97а стартира с подаване на заявление за регистрация, което заявление не се различава по нищо от заявлението за доброволна или задължителна регистрация по Закона за ДДС. Заявлението може да бъде подадено на място в Териториалната дирекция на НАП – Отдел „Регистрация по ЗДДС“, както и по електронен път. Може да бъде подадено лично от представляващия дружество (за упражняващите свободни професии е самото физическо лице) или от упълномощено лице с изрично нотариално заверено пълномощно.
Съгласно чл.97а, ал.4 срокът за подаване на заявлението за регистрация на основание чл.97а, ал.1 и ал.2 е не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъка за доставката става изискуем, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. В общия случай данъка става изискуем съгласно разпоредбите на закона, когато имаме дата на данъчно събитие. За дата на данъчно събитие по отношение на доставка на услуги се приема датата, на която е направено плащането за тези услуги, било то частично авансово плащане или окончателно плащане. Затова заявление за регистрация на основание чл.97а, ал.1 и ал.2 се подава не по-късно от 7 дни преди датата на настъпване на данъчно събитие (датата, на която е направено плащането). Ако преди датата, на която е получено плащането има издаден данъчен документ – фактура, за датата на данъчно събитие се приема датата, на която е издадена съответната фактура. В този случай заявление за регистрация следва да бъде подадено не по-късно от 7 дни преди датата на издаване на съответната услуга.
Процедурата по регистрацията по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 (задължителна регистрация за достигнат оборот) и на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС (доброволна регистрация по този закон) отнема 14 календарни дни. За разлика от тези два вида регистрация по ЗДДС в тридневен срок от датата на подаване на заявлението за регистрация на основание чл.97а от ЗДДС органът по приходите, извършващ проверката на данъчно задълженото лице, следва да извърши регистрацията. Процедурата по регистрация приключва с издаване на акт за регистрация по ЗДДС (или съответно за отказ от регистрация, когато не е налице основание за регистрация по чл.97а).
Регистрацията по ЗДДС на основание чл.97а може да бъде определена и като „експресна“ регистрация по този закон, имайки впредвид краткия срок за издаване на акта от органа по приходите. Съгласно разпоредбите на ЗДДС и по-специално чл.97а, ал.3 лице, регистрирано по Закона за ДДС на основание чл.97а, ал.1 автоматично се смята за регистрирано на основание чл.97а, ал.2 и обратното.
Много е важно да се знае, че за лицата, регистрирани по ЗДДС на основание чл.97а (ал.1 и ал.2) не отпада задължението да следят дали за тях не възниква основание за задължителна регистрация по този закон. Какво означа това на практика?
Това означава, че ако дадено лице е регистрирано на основание чл.97а, ал.2 от закона, то предоставя услуги на данъчно задължено лице, установено в друга страна членка от ЕС. Тези услуги са с място на изпълнение на територията на страната, в която е установено лицето. ДДС за извършваната услуга не се начислява от доставчика, а от получателя на услугата – налице е обратно начисляване на данъка. В същото време ако същото това лице започне да предоставя услуги на лица на територията на страната – без значение дали те са регистрирани по ЗДДС или не, тези услуги са с място на изпълнение в страната и лицето е длъжно да следи оборота си за задължителна регистрация на основание чл.96, ал.1 – 50 000 лева за 12 последователни месеца. В случай, че този оборот е достигнат, лицето следва да подаде в законоустановения срок ново заявление за регистрация по ЗДДС – този път задължителна. ДДС регистрацията на основание чл.97а от закона не е пречка данъчно задължените лица да получат от една регистрация по този закон.
3. Основание за прекратяване на регистрация по ЗДДС на данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл.97а от ЗДДС.
Прекратяването на регистрацията по ЗДДС или т.нар. „дерегистрация“ е доброволна или по инициатива на органа по приходите. Когато говорим за дерегистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите в повечето случаи е налице неизпълнение на задълженията от страна на данъчно задълженото лице, породени от притежаваната вече регистрация по този закон. Примери за такова неизпълнение е неподаването на регистрите за ДДС към НАП в рамките на три данъчни периода, лицето не може да бъде открито при проверка от органите на приходната агенция на неговия адрес и други.
Дерегистрация по ЗДДС по инициатива на данъчно задълженото лице, регистрирано на основание чл.97а (било то търговец и/или лице, упражняващо свободна професия) е възможна само в случай, че към датата на подаване на заявлението за дерегистрация за него не е налице основание за задължителна регистрация.
Основанията за задължителна регистрация изрично са изброени в закона за ДДС. Като пример за възникване на основания за задължителна регистрация по ЗДДС са:
- достигнат оборот (чл.96, ал.1 от закона);
- вътреобщностно придобиване на стоки (чл.99, ал.1 от ЗДДС);
- преобразуване на търговски дружества и направени апортни вноски от данъчно задължено лице (чл.132, ал.1 от ЗДДС).
Процедурата по дерегистрация на лице, регистрирано на основание чл.97а от ЗДДС, стартира с подаване на заявление за дерегистрация към НАП. Важно е да се отбележи, че за лицето не съществува ограничително условие за срока, в който следва да бъде подадено заявлението. То само избира кога да стартира процедурата по дерегистрация, за разлика от данъчно задължените лица, регистрирани доброволно по този закон – на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС без да е достигнат оборот от 50 000 лева за 12 последователни месеца. В случая, когато данъчно задълженото лице е регистрирано доброволно по закона за ДДС, за него съществува изискване в рамките на една цяла календарна година (12 месеца, считано от 01.01. до 31.12. включително) и да подават отчетните регистри по ЗДДС към НАП без значение дали осъществява дейност или не. Доброволна регистрация по ЗДДС е и регистрацията по този закон, която лицата получават с първоначалното си вписване в Търговския регистър към Агенция по вписванията. За лицата, регистрирани на основание чл.97а от закона, не съществува законово изискване за минимален срок, в който те са длъжни да подават декларация по ЗДДС към приходната администрация (ведно с дневник за покупките и продажбите) за всеки данъчен период.
4. Ограничителни условия по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит
За данъчно задължените лица, регистрирани на основание чл.97а от ЗДДС, съществуват ограничителни условия относно правото на приспадане на данъчен кредит. Това означава, че лице, регистрирано на основание чл.97а, ал.1 и ал.2 от Закона за ДДС, няма право да ползва ДДС. В закона – чл.70, ал.4 от ЗДДС изрично е записано, че няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на чл.97а, чл.99, ал.1 – 6 и чл.100, ал.2.
Това означава, че за всички закупени стоки, активи и направени разходи по фактури, свързани с осъществяваната от лицето стопанска дейност, то няма право да ползва начисления във фактурите ДДС, както и няма да право да стартира процедура по неговото възстановяване.
От друга страна обаче регистрираните на основание чл.97а лица, освен че нямат право да приспадат начисленото им ДДС по фактури за покупки, не начисляват ДДС и в издаваните от тях фактури. На основание чл.113, ал.9 от ЗДДС, лицата, които са нерегистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а (ал.1 и ал.2), чл.99 и чл.100, ал.2 от закона нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия.
С оглед цитираните разпоредби до момента може да направим извод, че специалната регистрация на основание чл.97а от закона за ДДС приравнява до известна степен търговците и/или лицата, упражняващи свободна професия, към тези лица, които не притежават регистрация по ЗДДС. Това е само по отношение на ползването и съответно начисляването на ДДС. За тези лица, регистрирани по чл.97а от закона, остава задължението да подават ДДС регистрите си за всеки данъчен период.
В случай, че докато лицето е регистрирано на основание чл.97а от закона, възникне основание за задължителна регистрация на основание чл.96, ал.1 или по собствено желание лицето се регистрира доброволно на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС, за него ще възникне право да приспада ДДС и съответно да начислява ДДС в издаваните документи – фактури и кредитни известия.
5. Административно-наказателни разпоредби
Както не веднъж сме писали и в други наши публикации, всяко нарушение на разпоредбите на даден закон се наказва с административна санкция. В днешната статия ще разгледаме тези административно-наказателни разпоредби, които касаят регистрацията по ЗДДС на основание чл.97а от закона. Във връзка с тази регистрация най-често налаганите административни санкции са за неподадено в срок заявление за регистрация и дерегистрация по този закон. В чл.178 от ЗДДС са регламентирани и наказанията във връзка с това неизпълнение на закона за ДДС. Съгласно този чл.178 от закона физическите лица се наказват с глоба, а юридическите лица и ЕТ – с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева. При установяване на първо нарушение на закона в по-голяма част от случаите приходната администрация наказва нарушителите с минималния размер на санкцията – 500 лева. Ако същото нарушение бъде допуснато отново – за всяко следващо нарушение глобата е в по-голям размер, който се определя от Директора на НАП. Чл.179 от ЗДДС предвижда глоби за лицата в размер от 500 до 10 000 лева при неизпълнение на задължението за подаване на справка декларацията по ЗДДС (ведно с дневници за покупките и продажбите) в законоустановения срок. Съществуват и други наказания за лицата, но те са по-рядко срещани и са в резултат от незнанието им, че докато са регистрирани на основание чл.97а от закона, трябва да следят и оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. В масовата практика това са допълнително начислени задължения за ДДС и лихви за просрочие във начислените суми.
С това завършваме темата за специалната регистрация по чл.97а от ЗДДС. От практическа гледна ние от DIVE Accounting смеем да твърдим, че малко са лицата, предпочели да се регистрират по ЗДДС на това основание на закона. По-голяма част от лицата, които отговарят на изискванията за задължителна регистрация съгласно чл.97а, предпочитат да инициират сами доброволна регистрация на основание чл.100, ал.1 от закона.
В случай, че Вие сте лице, което попада в хипотезата на задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл.97а, може да се свържете с нас за консултация коя регистрация по този закон какви предимства и недостатъци притежава. Освен това напомняме на всички физически лица, които са предпочели да осъществяват дейността си като свободни професии и т.нар. в днешно време „freelancers” (фрийлансъри), че те също попадат в обхвата на закона по отношение на прилагането на ЗДДС. Освен, че те са длъжни да внасят за своя сметка здравно-осигурителни вноски и данъци, следва да следят и дали не е налице основание за задължителната им регистрация по този закон.
Може да се свържете с нас по познатите вече начини: чрез обаждане на телефон 0888 815 111. Може да зададете въпросите си писмено и на e-mail или чрез формата ни за контакт през сайта: Контакти.
Очакваме Ви!