Наближава крайния срок за оповестяване на действителните собственици на дружествата
22 април 2019
С обнародването на последните промени на Закона за мерките срещу изпиране на пари в Държавен вестник, брой 94 от 13.11.2018 г. се въведе ново понятие в преходните и заключителните разпоредби на закона, а именно – „действителен собственик“. Действителен собственик е едно или няколко на брой физически лица, което/които притежава/т и контролира/т в дадена степен дадено дружество. „В дадена степен“ означава, че всяко физическо лице, което притежава пряко или непряко най-малко 25% от даденото дружество, попада в обхвата на понятието „действителен собственик“ и трябва да бъде оповестено. Правилото важи с пълна сила и за дружества, учредени с нестопанска цел – фондации и сдружения, както и регистрирани клонове на чуждестранни търговски дружества на територията на страната ни.
Нека илюстрираме с пример – дружество А е регистрирано ЕООД в Търговския регистър към АВ. То е 100% собственост на дружество В, което е притежавано на физическо лице. В този случай дружество А е задължено да оповести кой е действителния му собственик и да предостави информация за физическото лице, собственик на дружество В, което се явява собственик и на дружество А. В конкретния пример се разглежда ЕООД, но същото правило важи и за ЕООД, чиито собственик е ООД, притежавано от няколко местни физически лица. Единствената разлика е, че към Агенция по вписванията се подава информация за всяко едно лице поотделно и е важно това лице да притежава най-малко 25% от собствеността на въпросното ООД. Нямат задължение да предоставят информация за действителните си собственици дружества, чиито собственици са физически лица, вписани по партидите на дружествата в Търговския регистър.
Крайният срок за оповестяването на действителните собственици е до 31.05.2019 г. и се прави пред Агенция по вписванията с подаването на заявление. Целта от оповестяването на действителните собственици е да се внесе по-голяма прозрачност и яснота за реалните собствениците на дадено дружество, когато като едноличен собственик на капитала или съдружник по партидата му в Търговския регистър е записано друго юридическо лице. Промените в ЗМИП в частност засягат и информация за собствениците на дружества, регистрирани в зони с преференциален данъчен режим или т.нар. офшорни дружества. Всеки един от нас поне веднъж е чул за съществуването на т.нар. „офшорки“ или офшорни дружества. Казано по по-разбираем начин, това са дружества, които са регистрирани в чужди държави, в които ползват данъчни облекчения при заплащане на данъци. Освен това, регистрирането на такива офшорни фирми е свързано с прикриване на имената на действителните им собственици с различна цел. Офшорните зони са добре известни с това, че дори и със съдействие на държавата, информация за имената на собствениците на офшорни дружества изключително трудно може да стане достъпна или публична. С обнародването на промените на ЗМИП се цели тази информация да стане публична до 10.01.2020 г. и до нея да имат достъп нотариуси, банки, счетоводители, адвокати и всички други институции и организации, чиято дейност е свързана с деклариране на обстоятелства за произход на средства.
Процедурата по регистрацията на действителните собственици в Търговския регистър към Агенция по вписвания става с подаването на заявление Б7, което заявление може да бъде подадено както на място в Агенцията и нейните подразделения в отделните градове, така и по електронен път. Държавна такса за обявяването на това обстоятелство не се дължи. Към заявлението се прилага нотариално заверена декларация по чл.63, ал.1, т.3 от ЗМИП. Можете да я откриете на този линк - декларация по чл.63, ал.1, т.3 от ЗМИП
Санкциите за неподадена информация за действителни собственици са парични и имуществени. Техните размери се определят съгласно чл.116 от ЗМИП:
(1)...ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със:
1. глоба от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;
2. имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;
3. имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 – 11, а именно: БНБ и други кредитни институции, лизингови компании, финансови и застрахователни институции, обменни бюра.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 2000 до 20 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 10 000 до 200 000 лв.
(3) За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 5000 до 2 000 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 10 000 до 2 000 000 лв. или до двойния размер на облагата от нарушението, ако същата може да бъде установена;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 20 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси.
Ако имате нужда от помощ във връзка с изтичащият краен срок, ние, екипът на DIVE Accounting, с радост ще ви помогнем. Можете да се свържете с нас чрез e-mail: или да направите запитване чрез контактната ни форма. За информация по други счетоводни въпроси и бъдещи предложения - можете да харесате нашата Фейсбук страница на адрес www.facebook.com/DIVEAccounting.