Loading

Счетоводна къща ДИВЕ Акаунтинг - счетоводство, регистрация на фирми

En

Въвеждане на специален режим за малките предприятия в ЕС по отношение на облагането с ДДС

29 януари 2026


На Вашето внимание днес представяме една съвсем нова тема, която без съмнение ще породи безброй въпроси и неясни положения, а именно въвеждането на режима на малките предприятия в ЕС по отношение на облагането с ДДС.

Обръщаме внимание на факта, че в закона за ДДС е създадена изцяло нов раздел, регламентиращ прилагането за този специален режим на облагане – това е глава двадесет и първа „б“ (21 “б“).

1. С каква цел се въвежда този нов специален режим на малките предприятия?

Специалният режим е насочен към малките предприятие и чрез него се цели намаляването на административната тежест и осигуряването на благоприятна фискална среда за тези дружества, като същевременно да спомогне за развитието и растежа им при осъществяване на трансгранична търговия. По този начин малките предприятия могат да се освободят от облагане с ДДС при осъществяването на следните видове сделки:

  • Извършването на доставки с място на изпълнение на територията на страната, прилагайки специалния режим на облагане за малки предприятия в България;
  • Извършването на доставки с място на изпълнение на територията на ЕС, когато се прилага специалния режим на облагане за малки предприятия в ЕС.

От написаното до тук следва извода, че специалните режими за малките предприятия за целите на този закон са два – специален режим за страната и специален режим за ЕС.

Въвеждането на тези специални режими води до промяна в основаните положения в закона, касаещи регистрацията по ЗДДС. Основното правило, което трябва да бъде съблюдавано, е мястото на установяване на данъчно задълженото лице, прилагащо специалния режим за малки предприятия. Под място на установяване следва да се разбира държавата, в която данъчно задълженото лице е регистрирало своето седалище и адрес на управление. Когато такъв адрес липсва, за място на установяване се приема мястото, на което това лице разполага с постоянен адрес или обичайно пребивава.

Данъчно задължено лице установено на територията на страната може да прилага един от ралични специални режими по ЗДДС

2. Какви специални режими на малките предприятия следва да бъдат прилагани с оглед мястото на установяване на данъчно задължените лица?

Данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, може да прилага един от следните специални режими:

  • Режима на малките предприятия в страната;
  • Режим на малките предприятия в ЕС в страната и в други държави членки;
  • Режим за малки предприятия в ЕС само в други държави членки.

От това правило следва да направим заключение, че едновременното прилагане на двата специални режима, е невъзможно да бъде осъществено напрактика.

Данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка на ЕС, може да прилага в страната ни единствено режим на малките предприятия в ЕС.

3. Какви са преимуществата при прилагането на специалните режими за освобождаване от облагане с ДДС по глава 21 „б“ от този закон?

Данъчно задължено лице, което прилага някой от специалните режими за малки предприятия, не облага с ДДС извършваните от него доставки, независимо дали се касае за доставка на стока или извършването на определена услуга, по отношение на които се прилага този режим.

Годишният оборот е общата сума от данъчните основи на извършените през календарната година с място на изпълнение на територията на страната от данъчно задълженото лице

4. Как се определя облагаемия оборот за регистрация по специалните режими за малки предприятия в страната и в ЕС и в какъв размер е той?

Чл.168в, ал.1 и ал.2 от ЗДДС регламентира как се определят оборотите за регистрация по специалните режими. Разпоредбите на този член частично се припокриват с разпоредбите на чл.96 от закона преди настъпилите изменения в Държавен вестник, брой 115 от 30.12.2025 г.

Годишният оборот в страната е общата сума от данъчните основи на извършените през календарната година с място на изпълнение на територията на страната от данъчно задълженото лице:

  • Доставки, които са облагаеми по общия ред за облагане на закона, включително вътреобщностни доставки на стоки;
  • Доставки, които са освободени с право на приспадане на данъчен кредит по глава трета;
  • Доставки на финансови услуги по чл. 46;
  • Доставки на застрахователни услуги по чл. 47;
  • Освободени доставки на недвижими имоти.

В годишния оборот за регистрация на специалния режим в страната не се включват извършените от лицето:

1. Доставки на финансови услуги по чл.46, застрахователните услуги по чл.47, както и освободени доставки на недвижими имоти в случай, че същите се определят като „съпътстващи доставки“. Нека да припомним, че съгласно допълнителните разпоредби на ЗДДС, „съпътстваща“ е доставката, която не е свързана с основната икономическа дейност на данъчно задължените лица и в повечето случай тя има чисто случаен и/или второстепенен характер.

2. Доставки на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето.

На практика новосъздаденият чл.168в, ал.3 в ЗДДС замества изцяло чл.96, ал.10 от ЗДДС преди промените да бъдат отразени в закона и той касае натрупването на обороти, когато в един и същ търговски обект се осъществява еднородна дейност от свързани лица.

При определяне на годишния оборот в страната на данъчно задължено лице се включват и получените суми за авансови плащания за упоменатите в чл.168в, ал.1 доставки, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие.

5. За кои доставки на стоки и услуги може да се прилага специалния режим на малките предприятия в страната?

Този режим се прилага от данъчно задължените лица във връзка с осъществяваните от тях:

  • Облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната;
  • Вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки с изключение на доставките на нови превозни средства, изпратени или транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка, без оглед на това кой организира транспорта и какъв е статута на получателя;

Данъчно задължено лице, което прилага специален режим на облагане за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, не може да прилага специалните режими за малки предприятия по глава 21 „б“ от ЗДДС.

Данъчно задължено лице не може да прилага едновременно в една и съща държава членка специалните режими за малки предприятия и специалния режим в Съюза.

Новият режим по ЗДДС може да се прилага от всички данъчно задължени лица установени на територията на страната и отговарящи на определени критерии

6. Какви са условията за прилагане и прекратяване на прилагането на режима за малките предприятия в страната?

Този режим може да се прилага от всички данъчно задължени лица, които са установени на територията на страната ни и отговарят едновременно на следните критерии:

  • Извършват доставки на стоки и/или услуги, които са с място на изпълнение на територията на България и за тези доставки може да се прилага специалния режим;
  • Годишният оборот на лицата за текущата и предходната календарни години не надвишава националния праг за годишен оборот, възлизащ на 51 130 евро.
  • Данъчно задължените лица да не притежават предходна активна регистрация по Закона за ДДС на основание чл.96, ал.1 и чл.100, ал.1 от същия закон т.е. лицата да не са регистрирани по ЗДДС на доброволен принцип или да не настъпило основание за задължителна регистрация при достигнат задължителен оборот.

Когато са изпълнени едновременно изброените критерии, лицата могат да прилагат специалния режим за малки предприятия в страната и да освободят от облагане с ДДС извършваните от тях доставки, за които се прилага съответно той.

Прилагането на режима за малки предприятия в страната се прекратява в два случая – по инициатива на лицата или по инициатива на органа по приходите. Данъчно задължените лица, прилагащи специалния режим в страната, следва да прекратя регистрацията за прилагането на този режим в случай, че за тях възникне основание за задължителна регистрация на основание чл.96, ал.1. Съгласно разпоредбите на чл.96, ал.1 на задължителна регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, когато годишният му оборот в страната надвиши националният праг от 51 130 евро.

Прилагането на режима за малките предприятия в страната се прекратява и в случаите, когато орган по приходите установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона.

Режимът за малките предприятия в страната може да се прекрати и когато лицата се регистрират за прилагане на специалния режим за малки предприятие в Европейския съюз.

7. Съществуват ли ограничения в ЗДДС по повод ограничаването на правото на приспадане на данъчен кредит за лицата, регистрирани по прилагане на специалния режим за малките предприятия в страната?

Когато говорим за ограничаване на правото за приспадане на данъчен кредит, следва да обърнем поглед към чл.70 от ЗДДС. Защото точно там са изброени случаите, в които данъчно задължените лица не могат да ползват ДДС. В чл.70 е създадена изцяло нова алинея 6, регламентираща по категоричен начин, че  „няма право на данъчен кредит данъчно задължено лице за получени доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, използвани за доставки, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа "б". В тази хипотеза попадат и лицата, регистрирани да прилагам специалния режим в страната.

Лицата които не прилагат правилно и своевременно разпоредбите на ЗДДС се наказват съгласно правилата, заложени в Глава двадесет и шеста

8. Какви са административно-наказателните разпоредби за данъчно задължените лица, които не спазват разпоредбите на ЗДДС по отношение на прилагането на специалния режим за малките предприятия в страната?

Лицата, които не прилагат правилно и своевременно разпоредбите на ЗДДС, се наказват съгласно правилата, заложени в Глава двадесет и шеста от същия закон. Съгласно чл.178 от този раздел на закона за ДДС: „Данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.“ От тези текстове на закона може да направим извод, че лице, прилагащо специален режим за малките предприятия в страната, за което е налице основание за регистрация по този закон на основание чл.96, ал. 1 е длъжно да подаде заявление за задължителна регистрация. В случай, че същото не подаде такова заявление в срок, се наказва съгласно чл.178 от ЗДДС.

С това завършваме втора част по отношение на прилагането на специалните режим, които освобождават малките предприятия от облагане с ДДС както на територията на страната, така и в ЕС. В следващите теми отново ще посветим времето си на тези специални режими, както и ще дадем реални примери за тяхната действителна приложимост.

Последвайте във Facebook страницата ни за още интересни и много важни теми.

Ние вярваме, че зад успешния бизнес стои един добре информиран предприемач!